След 10 години брак и аз се оказах разведена, с едно дете. Донякъде подозирах, че може да се случи. Той работеше далече, виждахме се веднъж в месеца. Не се знаеше колко ще продължим така. И постепенно се отчуждихме. Резултатът е налице. Развод. Мина месец, вече не съм в дълбоката дупка, в която бях. Но ми е трудно да продължа, а трябва. Самотата, това че никой не те чака, че ти никого не чакаш. Факта че си само майка, но не и обичана жена. Трудно е.
Ще съм благодарна да поговоря с тези, които са минали през това - как се справихте и продължихте, без това да се отрази на детето?