Епидурална или спинална упойка да избера при раждането?

[Fancy]

Предстои ми раждане и когато бях при гинеколожката ме посъветва да си сложа епидурална упойка, за да мине по-безболезнено и спокойно раждането. Казано честно не зная кое е по-добре, ако трябваше да решавам сама нямаше да използвам никакви упойки, но след това предложение започнах да се замислям!

Това ми е първо детенце до сега не съм раждала и не мога да си представя каква е болката и колко силна е тя!
Като цяло какво мислите за епидурална упойка за или против сте? Зная, че се поставя в гръбнака и при точно определено разкритие това доста ме смущава, тъй като не зная какъв анестезиолог ще ми се падне!

Знаете ли и приблизителната цена на епидуралната упойка и дали има някакви странични ефекти след това, както при някои други повръщане, главоболие?

[mangusta]

Аз лично съм "за", понеже имам ужасно нисък праг на болката и много зле беше, докато не ми я сложиха, след това имах главоболие, но мисля, че след упойка е нормално

[Mariana P]

Аз родих първото си дете преди три месеца,естествено и без никаква упойка. Винаги ме е било страх от този вид упойка, която се поставя в гръбнака. Смятам, че е опасно и винаги крие рискове, колкото и добър да е анестезиолога. Признавам си - имаше момент по време на раждането, в който попитах акушерката дали няма начин да ми бъде поставена такава, но за мое щастие вече беше късно. Казвам за щастие, защото в крайна сметка всичко мина успешно...
След цялото изживяване, каквото за мен беше раждането, си дадох сметка колко съвършено е създадено женското тяло и колко силна психика и воля са ни дадени на нас жените. Винаги съм си мислила, че болката е непоносима, нечовешка (каквато всъщност си е...) и факта, че осъзнато преминах през всеки етап на тази болка ме накара да се гордея със себе си и да се изненадам от това, на какво съм способна. Открих в себе си неподозирана вътрешна сила, и смятам, че тя е заложена у всяка една жена.
Искам да кажа, че е много важно за една бъдеща мама, с каква настройка ще подходи към предсоящото раждане. Важно е да е наясно дали се чувства спокойна или изпитва панически страх (ясно е, че първия път всеки го е страх). Дали не предпочита секцио пред естественото раждане. И изобщо да се вслуша в себе си и във вътрешния си глас, а не да слуша кой какво говори, защото мнения много.
Не агитирам никого, но Лично за себе си съм категорична, че следващия път пак бих избрала да родя естествено и без упойка. Успех на всички, на които им предстои! Чувството накрая е незабравимо и всичко друго остава на заден план!

[maminka]

Аз родих първото си дете преди три месеца,естествено и без никаква упойка. Винаги ме е било страх от този вид упойка, която се поставя в гръбнака. Смятам, че е опасно и винаги крие рискове, колкото и добър да е анестезиолога. Признавам си - имаше момент по време на раждането, в който попитах акушерката дали няма начин да ми бъде поставена такава, но за мое щастие вече беше късно. Казвам за щастие, защото в крайна сметка всичко мина успешно...
След цялото изживяване, каквото за мен беше раждането, си дадох сметка колко съвършено е създадено женското тяло и колко силна психика и воля са ни дадени на нас жените. Винаги съм си мислила, че болката е непоносима, нечовешка (каквато всъщност си е...) и факта, че осъзнато преминах през всеки етап на тази болка ме накара да се гордея със себе си и да се изненадам от това, на какво съм способна. Открих в себе си неподозирана вътрешна сила, и смятам, че тя е заложена у всяка една жена.
Искам да кажа, че е много важно за една бъдеща мама, с каква настройка ще подходи към предсоящото раждане. Важно е да е наясно дали се чувства спокойна или изпитва панически страх (ясно е, че първия път всеки го е страх). Дали не предпочита секцио пред естественото раждане. И изобщо да се вслуша в себе си и във вътрешния си глас, а не да слуша кой какво говори, защото мнения много.
Не агитирам никого, но Лично за себе си съм категорична, че следващия път пак бих избрала да родя естествено и без упойка. Успех на всички, на които им предстои! Чувството накрая е незабравимо и всичко друго остава на заден план!

Преди 7 години родих близнаци без упойка, съгласна съм с теб, че женското тяло е създадено съвършено, тъй като съм с тесен таз, но благополучно ги износих и родих двамата калпазани (за щастие без усложнения)

[Fancy]

Аз родих първото си дете преди три месеца,естествено и без никаква упойка. Винаги ме е било страх от този вид упойка, която се поставя в гръбнака. Смятам, че е опасно и винаги крие рискове, колкото и добър да е анестезиолога. Признавам си - имаше момент по време на раждането, в който попитах акушерката дали няма начин да ми бъде поставена такава, но за мое щастие вече беше късно. Казвам за щастие, защото в крайна сметка всичко мина успешно...
След цялото изживяване, каквото за мен беше раждането, си дадох сметка колко съвършено е създадено женското тяло и колко силна психика и воля са ни дадени на нас жените. Винаги съм си мислила, че болката е непоносима, нечовешка (каквато всъщност си е...) и факта, че осъзнато преминах през всеки етап на тази болка ме накара да се гордея със себе си и да се изненадам от това, на какво съм способна. Открих в себе си неподозирана вътрешна сила, и смятам, че тя е заложена у всяка една жена.
Искам да кажа, че е много важно за една бъдеща мама, с каква настройка ще подходи към предсоящото раждане. Важно е да е наясно дали се чувства спокойна или изпитва панически страх (ясно е, че първия път всеки го е страх). Дали не предпочита секцио пред естественото раждане. И изобщо да се вслуша в себе си и във вътрешния си глас, а не да слуша кой какво говори, защото мнения много.
Не агитирам никого, но Лично за себе си съм категорична, че следващия път пак бих избрала да родя естествено и без упойка. Успех на всички, на които им предстои! Чувството накрая е незабравимо и всичко друго остава на заден план!

Избрала съм да родя естествено и съм много благодарна за окуражителните думи! За сега съм спокойна, от време на време ме обзема необясним страх, предполагам е нормално, тъй като това ще ми е първо дете!
Сега мисля, че съм убедена, че не е необходима епидурална упойка, но все пак до колкото разбрах има случаи, в които е особено препоръчителна. Не зная дали е възможно да се колабира по време на раждане от болката, но при хора с по-нисък праг, като Мангуста, явно много трудно се минава без нея!

[julianne]

Все още терминът е далече, но все повече започвам да се притеснявам. Скоро се сетих, че в пубертета ми бяха открили гръбначно изкривяване - сколиоза, а съм решила да раждам с епидурална упойка.

Не зная с кого да се консултирам най-напред, затова реших да го направя тук и да видя кой какво ще сподели за гръбначните изкривявания и епидуралната упойка. Дали може да е опасно и дали въобще може да бъде поставена при тези обстоятелства?

Какво ще ме посъветвате да говоря предварително с гинеколога ми или той няма да е достатъчно компетентен, за да знае какво се прави в случаите, когато майката е с гръбначно изкривяване, а иска епидурална упойка, тогава с анестезиолог?

[MollyDolly]

Най-добре е да се консултираш първо с гинеколога следящ бременността, а след това и с анестезиолога, не е шега работа

[Мурка]

Задължително се консултирай с анестезиолога, защото аз по време на раждането на сина ми (първото ми раждане) и в момент на поставянето като анестезиолога не можеше точно да постави иглата се сетих за тежко гръбначно изкривяване в училищна възраст и веднага мина на друг прешлен и после ми каза, че това дето съм го спестила можело да ме осакати. А аз вярно бях съвсем изключила

[Lollipop]

Упойката хич не е добра услуга, честно да ви кажа! Моя приятелка ражда скоро, преди 4-5 месеца вече, решила с упойка, за да не се мъчи, в началото добре каза, но по едно време я питал анестезиологът я питал дали усеща нещо, тя казала Да, и той ѝ сложил още една упойка, а момента бил преди самото раждане и са станали някакви ужасни усложнения - тя не е усещала детето изобщо и кога са напъните и изобщо е било някаква лудница. Така че аз съм Против, може да не боли толкова, но болката от друга страна е поносима, не си мислете, че е някаква извънземна болка

[Rali_hr]

Упойката хич не е добра услуга, честно да ви кажа! Моя приятелка ражда скоро, преди 4-5 месеца вече, решила с упойка, за да не се мъчи, в началото добре каза, но по едно време я питал анестезиологът я питал дали усеща нещо, тя казала Да, и той ѝ сложил още една упойка, а момента бил преди самото раждане и са станали някакви ужасни усложнения - тя не е усещала детето изобщо и кога са напъните и изобщо е било някаква лудница. Така че аз съм Против, може да не боли толкова, но болката от друга страна е поносима, не си мислете, че е някаква извънземна болка

Звучи много сериозно! Така наистина е опасно за бебето. Аз дъщеря си я раждах нормално без упойка, а синът ми за съжаление секцио, като знам как се възстанових след двете раждания бих родила още 10 пъти нормално Не рискувайте хора с медикаментите, затова сме жени и можем да се справим!