Заекване при малко дете - какви са причините и как да се справя?

[Glow]

Не става дума за мен, а за приятелка, която много се е шашнала. Тъй като е в малък град, не е ходила при специалист за съвет.
Детето е момченце на почти 3 години и от няколко седмици много заеква. Аз също съм го чувала, а си е здраво и будно дете, което досега не е имало такива затруднения.
Помоли ме да попитам във форума за мнения и съвети, ако на някой вече се е случвало и е успял да се справи със ситуацията.

[Matilda]

Аз задължително бих потърсила специалист - логопед или психолог. Логопедите знам, че работят и с много малки деца, над 2 годинки, противно на повечето мнения, че на тази възраст били малки за подобна консултация.

[velvet_81]

Аз също съм за логопед. Моето дете ходи на логопед, поради същата причина. Момиче е, на 2.6 половина беше. Започна да заеква буквално изведнъж. Събуди се и заекваше. Нищо сериозно не беше се случило, прехвърлях в главата си разни неща, но нищо фрапиращо и важно, което да я е разстроило чак толкова. Логопедът обясни, че често се случва в тази възраст, особено при момчетата, защото трупат сериозен речников запас, а нямат физиологичната възможност да изговорят толкова много думи. Бързат, искат да говорят и затова заекват.
Та, просто да отидат при специалист.

[Светлето]

Едва ли е нещо притеснително. Попаднах на ето този материал, мисля че до голяма степен се припокрива с написаното от velvet:

Защо заекването е толкова често във възрастта между 2 и 3 години?

Има две възможни обяснения. На тази възраст детето усилено работи върху говора си. В по-ранната възраст то използва къси изречения, които не трябва да измисля. Но след 2 години то се стреми да съставя по-дълги изречения, за да изрази нови мисли. То започва изречението 3-4 пъти и прекъсва в средата, защото не може да намери подходящата дума. Майката, изтощена от
непрекъснатото му бърборене, не му обръща много внимание. Тя разсеяно казва „аха“ и продължава да си гледа работата. Детето още повече се дразни, защото не му обръщат внимание.

Възможно е упорството, което се явява в този етап на развитие, също да влияе върху говора му.

Какво да се прави, когато детето заеква?

Може да сте много обезпокоени, ако вие (или някой ваш роднина) сте се борили да преодолеете заекването. Но не се притеснявайте. У девет от десетте деца, които започват да заекват във възрастта между 2 и 3 години, заекването изчезва за няколко месеца, ако им се помогне. Само в изключителни случаи заекването става хронично. Не коригирайте детето и не се тревожете за говора му. По-добре се огледайте и разберете какво го прави нервно. Ако се е разтревожило от няколкодневната раздяла с вас, не се разделяйте с него в продължение на 2 месеца. Ако смятате, че много му говорите и го насилвате да говори, опитайте се да отвикнете. Когато го забавлявате, играйте с играчките, вместо да говорите за тях.

Има ли достатъчно възможност вашето дете да играе с други деца, с които лесно се разбира? Има ли достатъчно играчки в къщи и навън, за да може само да си измисля игри без опека? Не трябва да го пренебрегвате или да го изолирате, но когато сте с него, трябва да бъдете спокойни и да го оставяте да взема инициативата. Обръщайте му внимание, когато ви говори, за да не се дразни. Ако го тревожи ревност, вижте дали не можете да направите нещо, за да я предотвратите.

В повечето случаи заекването продължава няколко месеца, и то неравномерно.

[maia the bee]

Може нещо, което за вас, като възрастни, да не е стресиращо или важно, за детето да е било. Прехвърлете си пак в главите да не би да са настъпили някакви промени - примерно, да прекарва повече време с баба си, а досега да не е било с нея много време. Или пък някой от вас да е отсъствал по-дълго?
Да не би да гледа и повечко телевизия? Тя също влияе върху говора. За дете на 3 годинки повече от веднъж дневно за 30-40 минути не е ок да гледа телевизия.

[Dust]

Доколкото знам, не бива да му се акцентира върху заекването. Както и не бива да се пришпорва да се изкаже, или обратното - "по-бавно, за да не заекваш". По никакъв начин да не му се показва, че може би има проблем. Защото така самото дете се комплексира.
И съм съгласна за гледането на телевизия. Да минимизират това, колкото се може повече.

[*Пролет*]

Случва се и при твърде емоционални деца, които съпреживяват нещата, дори и те да изглеждат дреболии за нас, големите. Такива деца обикновено бълнуват нощем.
Да не се притеснява майката толкова. В повечето случаи е част от развитието и ще отшуми, но не изведнъж. Пак ще има приливи и отливи.

[Петя Георгиева]

Моят синковец по едно време заекваше и наистина си беше гадничко. До логопед не опряхме, защото отшумя от само себе си за 1-2 седмици. Отдадохме го на това, че тогава загубихме близък човек. Може би е усетило детето.