Зная, че в една дълга връзка, при която двама души вече живеят заедно, компромисите са неизменна част. Обаче кога вече единият прекрачва границата и започва да използва отстъпчивостта, чувствата и миролюбивостта на другия? Защото аз вече мисля че преминах тази граница. Правенето на компромиси ми се струваше нещо нормално до скоро. Забелязвам, обаче, една тенденция само аз да отстъпвам и започвам да се чувствам глупаво. Правя компромиси с това, че вечно го няма, защото трябва да работи. Правя компромиси и с това, че държи да се събираме с неговите приятели. Правя компромиси и с това, че аз, макар и също изморена, трябва да чистя повечето пъти. Него все нещо го възпрепятства.
С времето нещата започнаха да ме дразнят, явно когато заслепяващото чувство на влюбеност отмина. Повече от година си повтарям, че е нормално да се правят компромиси. Ама ако пък ги прави само единия? Не знам дали да продължаваме заедно, сякаш не изглежда да има надежда нещо да се промени.