Аз съм имала такива отношения - с други думи, преди да се обвържа сериозно с настоящия ми партньор, да заживеем задно, да си направим дете и т.н., имаше мъж, с когото се виждахме между отделните си гаджета, т.е. когато и двамата бяхме свободни в продължение на едно 7-8 години. Или поне така започнахме, той в един момент започна да иска повече, но въпреки креватната хармония, атрактивността и интелигентността му, аз го бях опознала достатъчно, за да разбера, че имаме различни ценности и не бих могла да имам семейство с толкова крайно материално-ориентиран мъж с твърде консервативни виждания и очаквания за жената в семейство (едва ли не предимно да си стои вкъщи, да готви, чисти, да гледа децата и да се поддържа повечко, за да се показва с нея пред хората). Та беше ясно, че до съжителство никога няма да се стигне (или поне на мен ми беше ясно, защото много си държа да работя и да съм сред хора... просто не съм създадена за 24/7 роля на домакиня и туй то).
Но истината е, че без секс не се живее - или поне не дотолкова добре, колкото с него. А търсенето на случайни партньори е досадно, ангажиращо и понякога откровено опасно. От тази гледна точка е удобно да имаш някого на линия винаги щом си свободна и ти потрябва. Така че не те съдя, а разбирам и одобрявам.
Проблемът в случая възниква от нещо друго - ти като че ли продължаваш да таиш някаква надежда, че нещо ще се промени, или още по-лошо - ангажираш се с него, безперспективния, без да се срещаш и запознаваш с нови мъже, които евентуално биха имали потенциал за повече, и така си затваряш много врати. Едно нещо ако за 5 години не се получи, никога няма да стане. Това е повече от предостатъчно време един зрял мъж да осъзнае, че иска връзка с теб. Да, има и изключения, но като цяло е загуба на време да стоиш да се надяваш, че ще си сред тях. Така че или приеми ограниченията на отношенията ви, или просто ги прекрати.