Едва ли съм първата и няма да съм последната с подобно терзание - откакто се роди малкият, нямаме никакво време един за друг с мъжа ми. Нямам и лично време. Да, с малки деца знам, че е така, но все си мисля, че някак си човек трябва да има време и за себе си, и за партньора си. Иначе как се оцелява?
Така ни завърта ежедневието, че докато се усетим и станало време да лягаме. Бебето е на 8 месеца и лягаме рано-рано. Таткото, естествено, по цял ден е на работа, понякога даже и в съботите.
Имам чувството, че не мога да изляза от този омагьосан кръг. Мамите, как намерихте баланса?