от Innerlane » 20 Фев 2019, 21:32
Като жена, която не вярва в брака, пред мен лично такъв избор никога не е стоял. Моите лични убеждения са (и не ангажирам абсолютно никого с тях!), че двама души трябва да са свободни да се събират и разделят без куп бумащина, развличане на близки и далечни роднини, делене на имущества и предбрачни договори, такси по адвокати при разводи и т.н. Мисля обаче че дори да бях средностатистическа романтична жена с мечта за голяма, пищна сватба с много гости - или може би, *особено* ако бях такава жена, не бих се впуснала в брака без да видя как ще проработят нещата на семейни начала.
Лесно е двама души да се обичат и да се мислят за сродни души, когато се виждат два пъти седмично, примерно, за романтични вечери на свещи, кино, заведения, купони, разходки и почивки заедно. Но когато трябва да го слушаш как мощно хърка, свариш мивката преливаща с мръсните му чинии със засъхнали гадости по тях, а миризливите му чорапи се подават, зарязани изпод масата в хола, нещата започват да добиват малко по-различна перспектива. Това са малки камъчета, но съберат ли се в големи количества, са в състояние да преобърнат каруцата за немалко хора.
Аз лично смятам, че един пробен период за съжителство от около 2 години е крайно нужен. За това време страстите ще се поохладят и ще се проявят навиците на хората. Нека не забравяме, че има хора, които дори много да се обичат, откриват, че не могат да съжителстват успешно заедно - един перфекционист и един мърляч, примерно, само ще си скъсат взаимно нервите, особено ако никой не е склонен към промяна и компромиси.