Майка ми правеше тия мизерии навремето - четеше ми дневника, четеше ми логовете на всички чатове. Чувствах се тотално ядосана и отвратена от това да ме следят и да не ми зачитат личното пространство. Отрази се изключително зле на отношенията с майка ми.
Не бих. Всеки трябва да си има лично пространство, неприкосновено за останалите. На мен също никак не би ми било приятно, ако някой чете личните ми неща.
Не бих. По-скоро бих научила детето си от малко да споделя с мен, поне важните или проблемните неща. Всичко друго е въпрос на преценка на детето - дали има нужда да го сподели или не.
Колкото и да е срамно, аз съм чела. Вярно, само веднъж си позволих, но не се сдържах. Имаше нещо, което ме притесняваше и само за този начин се сетих. В крайна сметка вътре не пишеше нищо особено и реших да се оставя по течението.
Дъщеря ми е още малка, за да си води дневник, но смятам да си наложа желязна воля и да не й навлизам в личното пространство. В такива моменти се опитвам да се поставя на мястото на другия. На мен би ми било много обидно, ако някой се рови из личните ми вещи. А да чета, пък да не й кажа, означава да ми тежи на съвестта. Не, благодаря.
Като се знам, като нищо ще го отварям да проверявам какво пише. Все искам да контролирам положението, а не винаги другите хора искат да ме информират, което още повече ме напряга.
Никога не съм си позволявала да ровя из нещата на детето. Даже не знам дали е имало дневник. Аз самата бих се чувствала ужасно, ако някой така ме разобличи. Отношенията се основават на доверие, иначе всичко се разрушава.
Аз сега заявявам, че не бих чела. Ама какво ще реша, ако детето ми един ден има труден пубертет и си води дневник - не знам... Никога не казвай "никога", нали знаете.
Знам ли какво бих направила. Вероятно, ако съм много изплашена или притеснена, и аз бих надникнала. Ако въобще води дневник. Все си мисля, че мнооого малко деца вече го правят