Дъщеря ми е в така наречената трудна възраст. На миналия й рожден ден й подариха таен дневник, който тя си заключва в едно шкафче в стаята.
Тъй като, обаче, с нея на този етап трудно общуваме, много се изкушавам да надникна. Когато се опитвам да говоря с нея, за обикновените неща от ежедневието, намира начин да ме финтира и въобще не си прави труда да отговори, поне с 2-3 думи. Тъпо ми е, а понякога направо се и притеснявам. Познавам само едно от приятелчетата й, с които излиза. Не знам какви са, що са. Толкова тежък пубертет кара, че направо се уморявам в опитите си да се справим.
От една страна зная, че не е редно да чета в дневника й, но от друга - как да разбера какво се случва около нея, майчините тревоги всяка жена ги познава.