Често си говоря с приятели, които са около 40-50. Ако стане дума за пенсиониране, всички говорят - абе, няма да я доживея тази пенсия.
Интересно, защо всички са настроени така? Вярно, че не ни е добро здравеопазването, но ако нищо не правиш, все някоя годинка след пенсиониране ще преживееш. Тогава да ги питам, как ще се чувстват?
Като страничен ефект - никой не мисли за годините след 64-65, когато реално ще се пенсионираме. Дали ще ни стигнат, откъде ще преживяваме, какво ще сложим на масата?
Мислим пораженчески, откъде идва това? Аз лично имам осигуровки на минималната заплата, имам обаче и застраховка живот. Правя опити и да спестявам в банката. Дали това ще ми е достатъчно, а ако не доживея, ще оставя нещо на жената и децата. Не мисля, че трябва да се откажем да правим най-доброто за себе си.