Как възпитаваме детето си, грижи за физическото и душевното му развитие, съвети
27 Мар 2019, 10:45
Почти всеки път, когато сме на площадка, се сблъсквам със ситуация, в която трябва да направя забележка на нечие чуждо дете. Разбира се, наоколо родител няма, за да реагира той адекватно. И всеки път се чудя как точно да подходя, за да не стане по-зле, и за да не се разкрещи някой истеричен родител, че едва ли не му тормозя детето.
Ето, ситуация от вчера: на площадката сме, моето дете играе с едно количка. Идва друго детенце и му я изтръгва от ръцете. Не беше толкова малко, че да не може да говори. Може би на 3-4 годинки. Моето се разплака, а аз вече търпимост нямам. Естествено, не съм се развикала, но му обясних, както обяснявам на моето, че количката не е негова. Ако иска да поиграе с нея, да попита първо и ако му разрешат, тогава. Обаче то не пуска. Огледах се за родител и тогава видях една жена да става от кафето до площадката. И тя, все едно е обидена, ме погледна лошо и му каза да върне количката. Ама с един поглед и тон, все едно проблемът е в мен.
Такива ситуации, сигурна съм, сполетяват повечето родители, обаче не мога да свикна с мисълта, че е нещо нормално.
Вие правите ли забележки на чуждите деца и, ако да, как? Или не искате да влизате в спор или разправия с нечий родител?
27 Мар 2019, 10:56
Аз съм правила забележка на чужди деца. Точно пред мен биеха едно дете. В такива случаи определено е по-уместно да се правят забележки и да се намесим, отколкото да гледаме отстрани. Понякога даже трябва да сме и по-твърди. Децата имат нужда от коректив понякога. Кой, ако не ние, родителите и възрастните като цяло?
27 Мар 2019, 11:21
Пресен случай от тези дни: направих забележка на дете, което блъсна сина ми,който е на 1 година и 2 месеца, без моето дете да го е провокирало. Казах му го със спокоен тон и баба му ми заяви "И той ще порасне, спокойно",вместо да обърне внимание на внучката си, която беше на 2 години. Едва ли не, и той ще порасне и ще се отбранява
Какво да кажа, не знам. Възрастните сме сбъркани, не децата ни.
27 Мар 2019, 11:29
На мен в главата ми се е запечатала една подобна случка. Бяхме на гости на брат ми.
Имаше едно детенце на възрастта на племенника ми. Племенникът си беше построил кула от строителя.
Детето хвана построеното, удари го в ръба на кутията и всичко на части...
Детето бясно, пищи, само дето не заплака. Жената на брат ми отиде при другото дете и му обясни кротко, че не е приятно да върши такива неща.
То стана и се извини без мрънкане и после продължиха да строят заедно.
Получават се нещата, но се иска много говорене.
27 Мар 2019, 11:49
Понякога трябва да се правят забележки, защото те са деца. Именно затова трябва да им се обяснява кое трябва и кое - не. Те няма как сами да се досетят.Това е задължение на собствената майка, според мен.
Аз лично не бих правила забележка на чужди деца. Просто ще си дръпна моето и ще му кажа, че това, което другото прави не е приемливо и то самото не трябва да го прави.
Ако няма ефект, просто ще му забранявам разни неща, ако знам, че може да са опасни и за другите.
27 Мар 2019, 11:53
Да, правя забележки, когато е необходимо.
Тази сутрин също направих забележка на дете,/по-голямо от възрастта на моето /, което непрестанно буташе сина ми без причина и видимо беше много доволен от действията си. Просто се заяждаше, колкото и да не го разбирам.
27 Мар 2019, 11:56
Случвало ми се е да попадна в такава почти всеки път, когато сме били на пясъчника. С доброжелателна забележка подхождам, тонът ми е приятелски и любезен. Така не обиждам нито детето, нито майката. Правя го дипломатично и внимателно - сърдити няма. Тонът е важен.
Реагирам остро само, когато детето ми наистина е застрашено от падане или нараняване. Пример - едно дете бутна с рязко движение моето от последното стъпало на пързалката. Щеше да падне от високо и да си пукне главата. По стечение на обстоятелствата, успях да забележа навреме и предотвратих падането. Бях шокирана, защото нямаше причина, мотив, дрязги. Никаква причина!
27 Мар 2019, 17:30
Предпочитам да дръпна моето настрана, после да влизам и в спорове с родители, не ми се иска. Странно ми е , когато малки деца са оставени сами по площадката и майката не е наблизо до тях, това не го приемам. С хора с такова поведение не мога да се разправям. За щастие не ни са се случвали крайни непрпиятности, които да ме провокират много, обикновено родителите са наблизо и в повечето случаи реагират адекватно.
27 Мар 2019, 19:04
Предпочитам да се скарам на моето дете. Много рядко дори и почти никога не испозволявам да се разправям с чуждите деца, те си имат родители, нека сами си възптават децата и си носят поселдиците от възпитзнието им.
17 Май 2019, 11:17
Все още не ми се е налагало, обаче ми настръхва косата при мисълта, че ще трябва някога да го направя. Има наистина нехайни родители, има и невъзпитани деца, за което вината не е в децата.
Може би бих направила забележката твърдо, без да повишавам тон обаче.
Powered by phpBB © phpBB Group.
phpBB Mobile / SEO by Artodia.