Хора, в чудо се видях с половинката. От няколко месеца живеем заедно. Но никога не съм го виждала в такава светлина - капризен, педантичен, чудо е.
По принцип съм широкоскроена, а той се оказва точно обратното - претенциозен е, капризен е, не купува какво да е, не яде какво да е и т.н.
Случвало се е да каже че не яде това или онова, но като не живеехме заедно, явно не съм се впечатлявала и не съм го приемала за кой знае какво.
Но откакто сме под един покрив неговите забележки към мен започват със събуждането му.
Темите са смешни, например как режа ябълките, без да им махам семките :) и т.н. И макар да знам, че са смешни, почва да ми става тегаво и ми се трупа. Мисля си, че ако спра да съм грижовна и да правя неща за него, няма да има за какво да ми мрънка. От друга страна, обаче, аз искам да му е хубаво, това ме прави щастлива.
Дали съм твърде търпелива, или пък заслепена? Или има шанс той да се кротне малко? Може би това, че от скоро живеем заедно му тежи и има нужда от адаптация?