Как да съобщя на дете за смъртта на близък?

[Валерия М]

За съжаление, неприятните новини ни съпътстват постоянно. И макар да знам, че смъртта е нещо нормално, някак си ми се иска да го поднеса на детето по по-щадящ начин. Как да съобщя на второкласник, че дядо му е починал. Бяха доста близки, всеки уикенд се гледаха двамата и бяха голям тандем.
Уви, почина внезапно, не е боледувал. Не знам как да го поднеса? Сблъсквали ли сте се с подобна ситуация и как подходихте?

[_Лилия_]

Не мисля, че има безболезнен начин да се съобщи нещо такова.
х, милата... :( точно така се чувствах , когато трябваше да кажа на децата ,че дядо им го няма вече... :?
Казвай направо, много често ние, възрастните, подценяваме децата. Те са гъвкави и схватливи. Просто подбери думите и не навлизай в детайли, това е. И не се опитвай да прикриваш емоциите си, не е нормално човек да НЕ е тъжен.

[Blue eyes]

Според мен е добре на децата да им се представят нещата такива, каквито са. Съдейки по себе си, това е най-правилния начин. Моите родители никога не са ми спестявали истината. Баба почина като бях на 7 години. Тъй като беше неизлечимо болна, си стоеше у тях и ходех редовно при нея. Виждах как умира, но...такъв е кръговратът на живота.
Така че, колкото по-бързо свикне с мисълта детето, толкова по-добре.

[maia the bee]

Колкото и странно да прозвучи, аз смятам, че в такава възраст може да обясниш смъртта и по философски начин. Как един ден всеки умира и се пренася на друго място. Как дядо му ще го гледа от небето, като звездичка, която го пази. Виж, на голям човек това не би въздействало, но при децата има ефект.
Дъщеря ми беше на по-малка от него дори, когато баба й почина. Проведохме кратък разговор, после я заведохме да я види като казахме, че просто е заспала дълбоко.
До гробищата не съм я водила, това вече ми се струва прекалено.

[Светлето]

Да, воденето на самото погребение не е добра идея.
Когато почина моят свекър, племенницата не я водиха, а беше на 10 години. Изчакаха, подготвиха я психически и на възпоменанието на 40-ия ден я заведоха.

[Роуз]

Много е трудно да съобщиш такова нещо на детето си. Моята дъщеря беше на същата възраст, когато дядо и почина. Обяснихме й, че е отишъл на небето при ангелите. Аз също не разреших да присъства на погребението. Съвсем очаквано, през нощта не спа никак добре. Изживяваше си го.

[Валерия М]

О, не, на погребението категорично няма да го водим. Знам че няма да му се отрази добре.

[Боби_Тони]

Аз мисля, че децата реагират огледално на реакциите на родителите си. Не вярвам да има дете със силна и дете със слаба психика. Ако родителите истерясват, детето и то ще истерясва.
Аз бях малка, когато пра-баба ми почина. Баба ми ми каза, че не е страшно, че е като заспала, но няма да се събуди никога. И ме заведе да я видя. Не беше страшно, не беше стресиращо, не ми съсипа психиката, но предварително ми беше представено като нещо нормално.

[Story_teller]

Аз бих подходила деликатно, но все пак без измишльотини. Ще кажа, че вече е на небето. Че се е разболял и не е успял да оздравее после.

[Валя.Танева]

Eдва ли има правилен начин, по който детето да не скърби. То си е нормално да изпитва тъга, дори и яд. Просто бих оказала подкрепа и обяснила кратко, но достоверно.