Аз не бих простила изневяра. Но не съм сигурна, че ще се разделя с него. Зависи. Представете си, че сте на 50 и хванете 55-годишния си мъж награбил едно 28-годишно момиче, просто защото го е ударила кризата на средната възраст и ще го зарежете въпреки, че ще ви моли да не го правите. Мога да изредя безброй причини, поради които залагам, че няма да се разделите в такава ситуация, например. Или поне повечето от нас. Аз наистина не бих простила, защото ще ме яде от вътре винаги, когато се сетя. Но и съм честна пред себе си, че може би няма да се разделя. Един 20-годишен брак не струва колкото една забежка. А бъдете искрени - в днешно време да не изневериш толкова дълго време е почти невъзможно. Колкото за мъжете, толкова и за жените. Моралът не е това, което беше. А и какво значи "морал"? Това е нещо много субективно. Аз самата изобщо не съм сигурна дали след 5 години например няма да лапна по някого. Няма да си оставя съпруга и децата, но дали няма да кривна дръзко за една вечер, полудяла временно...кой знае! Нека не разсъждаваме "за мъжете е нормално, аз съм жена и за мен не е". И ние сме хора, и ние душа имаме и имаме желания, и за нас е точно толкова нормално и правилно да изневерим, колкото и за мъжете.
Важното за мен е да ме уважава и случайно стигне ли се до изневяра, да я скрие от мен и всички останали възможно най-добре.
А относно това дали е нормално да нямаш нищо против да ти изневеряват, сигурно има и такива хора, но те или са прекалено страхливи или нямат толкова сериозни намерения.
