Свекървата е обидена, защото не кръстихме детето на нея

[Ani_]

Не мислех,че има значение на кого са кръстени децата ни,но явно съм грешала. Кръстихме детето на майка ми, така решихме единодушно с мъжа ми. Заслужава го. Дядовците са починали. Обаче все по-често чувам свекървата да подхвърля, че й било болно как не сме го кръстили на нея. А на нея е кръстено другото й внуче. Съответно, забелязвам, че обгрижва и се интересува много повече от другото, отколкото от нашето дете. Засега си мълча и се жалвам само на мъжа ми, но той насила няма как да я накара да се интересува повече...
Вие имахте ли подобен проблем и как решихте да подходите? Игнорирахте ли ги или навлизахте в дискусии по темата?

[flip]

За съжаление го има този проблем при много хора.Ние на никой не го кръстихме нашето, защото се бяхме разбрали и с двете страни и им казахме, че детето е наше и ние решаваме как ще се казва.Не им дадохме въобще да ни се бъркат. Досега не сме чули да мрънкат.

[Дони_ка]

Охх, това в България е много често срещан проблем.
И при нас го имаше, но поради лични съображения бях решила, че няма да кръстим детето нито на моите, нито на неговите родители. Според мен е важно един ден, когато детето порасне да харесва името си, но още по-важно е какъв човек стои зад него. Именно заради това избрахме име, което не е свързано с никакъв роднина.

[Valya T]

Аз не бих навлизала в полемики по въпроса, ако някой се сърди. Веднъж като кажем, че няма да е кръстено на никого, повече няма да се обясняваме.
Не мисля, че има значение на кого ще са кръстени децата. Само знам, че не трябва да е на починал роднина. Никой няма право да ми се бърка как ще кръстя детето си, ако ще после да ми се сърдят цял живот. И нашето не е кръстено на баба или дядо, просто си харесахме име и това е.

[ivan.stoqnov]

И у нас се получи подобен проблем, тъй като големият ми син кръсрих на майка ми, а не на баща ми. Явно хич не му стана хубаво, защото на няколко пъти ми подметна, някакви реплики, които ми подсказаха, че не е много съгласен с избора ни на име. А малкият ни син е кръстен на бащата на жена ми, а там забелязвам, че майка ми им апристрастия към големия, който носи нейното име. Но мисля, че това е нещо нормално за анашата географска ширина и просто хората са свикнали да се спазва традицията да кръщават децата на родителите си. И колото и да се опитват по-млаите да наложат някакъв нов стериотип, все изниква въпростът; "На кого го кръстихте детето?"

[Гери Василева]

Да, точно така е, въпрос на възгледи и традиции е. На Запад такива неща въобще не стоят на дневен ред.

Ние кръстихме дъщеря ни Камелия, взехме само буква на свекито, а тя се казва Красимира. Въобще не съжалявам, че не съм я кръстила на нея, защото сега като ме ядоса и ако си бях кръстила детето на нея, щеше още повече да ме е яд. А така някой като ме пита на кого е кръстена, аз казвам че е кръстена на себе си

[Rainy mood]

Именно заради различното отношение на баби и дядовци към внучета, когато са кръстени на някой от тях, решихме че детето ни няма да носи тяхно име. Не можете да си представите какъв натиск имаше върху мене, заради това име от страна на бащата на мъжа ми (т.нар."свекър").Но тъй като повече са заслужили да не го кръстим на тях - така и направихме. Последва 6-месечно мълчание от тяхна страна (и слава Богу, беше ми супер спокойно). Сега явно играят нов филм, та очаквам следващата изцепка. А малкия го кръстих на баща му - Цветан. Сега си имам две цветя в моя живот

[Malina]

Това ми е много странно как може да имаш ралзично отношение към детето, ако е кръстно или не е на теб! Направо тея хора сърца нямат ли, да си делят внучетата. Ма какво се учудвам де, родители делят децата си...

[Веси Вес]

Ами да си се обижда...Детето си е наше, ще го кръстим както на нас ни харесва. Проблем ще е, ако синът й се влияе. Иначе, ако майката и бащата са на едно мнение, не виждам къде е драмата с мрънкането на бабите и дядовците. Ще мрънкат, ще мрънкат и ще се кротнат.

[Марияна.Станева]

Виждала съм какво причинява това и е страшно.
Аз много исках да кръстя дъщеря си на майка ми, но тя ме помоли да не го правя /не си харесва името/ та от чудене я кръстихме на кума всички много харесаха името Андреа, а той, който е чужденец, каза че никога не се е чувствал по-специален.
Сега малкият ни момък е кръстен на свекъра без да е имало някакви кавги, просто мъжът ми така искаше пък и на мен ми харесва името: Петър /хубаво, мъжко, българско име/.
Но като си спомня навремето баща ми колко плака че името на първия му внук се различава с една буква, майкооо не мога да го разбера това,да не говорим че снаха ми една седмица беше пред нервна криза а бременна в деветия месец. Затова от начало се казва каквото реша такова, ако искаш ще го кръстиш на тях ако не искаш нама, решението си е на родителите.Хайде стига с тези традиции, живеем в 21 век.