В момента съм в подобна ситуация. Имам мъж до себе си, не мога да кажа, че е лошо или че се държи лошо. Обаче...все едно нещо не достига. Нямам чувства към бившия, отдавна сме приключили и не съм се впуснала в авантюра, с цел да го забравя. Въпросът е че въпреки неразбирателството ни, бившият ми партньор имаше някои наистина безценни качества, които рядко срещам у мъж - много начетен, със страхотно чувство за хумор, инициативен, а същевременно уравновесен и обран.
Зная, че трудно се среща всичко това в един мъж, но не успявам да се отърся от постоянно тлеещото в мен разочарование от този факт.
Изпадали ли сте в подобна ситуация? Как постъпихте или как бихте постъпили на мое място?