Важните решения в семейството взимам все аз - нормално ли е?

[София]

Здравейте! Не знам вече какво да направя, но ме уморява това постоянно бреме, което лежи на плещите ми, а именно - всяко важно решение да чака мен.
Греша ли или наистина е редно мъжът да има ключова роля?! Или поне да решаваме заедно важните неща. Понякога се чудя как издържам на това напрежение. Наясно съм откъде идва проблемът. От начина, по който е възпитан. Свекървата е много властен човек и едва ли го е оставяла да взима решения някога, докато са живели по един покрив.
Но пък, за толкова години заедно, все се надявах, че поне малко ще се осъзнае и ще започне да проявява инициатива и повечко смелост в разни ситуации.
Вие какво мислите? Във вашите семейства кой дърпа конците или сте постигнали така мечтания от всяка двойка баланс?

[velvet_81]

Има ситуации, в които човек трябва да решава бързо. Не винаги може да изчака ден-два, за да се обсъди вкъщи. Да, трудно е сам да взимаш решения. Аз също предпочитам да обсъдя въпроса в с мъжа ми.
Иначе, при нормални обстоятелства, винаги сядаме и разискваме. Никой не решава през главата на другия, както се казва. Но и никой не се скатава, за да не си етужнява живота.

[Ani_]

Взимането на решение е свързано с поемането на отговорност. Когато имаш смелостта да вземеш решение, трябва да имаш и смелостта да посрещнеш и последствията от това решение. Важните решения е добре да се обсъждат от двамата, но крайното решение трябва да го вземе този, който ще носи отговорността. Другият само се съгласява. Има много ситуации - за едни единият взима крайното решение, за други - другият. Кой което може да носи.
Вкъщи също аз съм по-смелата. Мъжът ми не е страхлив, просто понякога нямам нужното търпение да го дочакам да реши. Но, ако трябва да сравнявам - повечето решения взимам аз. На мен не ми тежи това. Даже предпочитам, иначе ми е по-неспокойно - когато зависи и от друг

[Karina_85]

Взимам ги аз, но мъжът ми смята, че е той!
Още помня как майка ми, къде на шега, къде сериозно, ми казваше: Мъжът е главата, но жената е шията. Накъдето тя се завърти, натам ще гледат очите. Така че, пак и двамата партньори взимат участие, в някаква степен.

[IvanovA_Stef]

Важните решения е добре да се обсъждат от двамата, но крайното решение трябва да го вземе този, който ще носи отговорността. Другият само се съгласява.

Тук мога да поспоря. Ако решението е общо, за семейството, какво значение има кой ще поеме отговорността? Нали последствията ще са за всеки в семейството.
Редно е важните решения в едно семейство да се обсъждат, но смятам, че би трябвало да печели по-аргументираният в спора.

Вкъщи няма разграничение на ролите. Ако един от двамата смята, че нещо е правилно, говори и го обсъжда с другия при първа възможност. Но случаите, в които единият взима еднолично решение, се броят на пръсти. Нали затова сме семейство? Да си поделяме е бремето.

[Петя Георгиева]

С огромно удоволствие бих оставила мъжът ми еднолично да взема важните решения у дома. За съжаление го правим двамата. Аз съм от тези, които биха се радвали да не се налага постоянно да обмислят и претеглят дали-или. Ама все се търси и моето мнение, за щяло и нещяло. Свикнах, напаснахме се и това е.

[*Пролет*]

Имам спомени, че бях чела, че думата "семейство" има старославянски корен.Означавала "съ-впряг". Теглите заедно, радвате се заедно. Решенията според мен трябва да се взимат от двама, трима, четирима, отколкото се състои семейството /включвам и децата, когато имат капацитета и уменията за това/.

[Тъжна Луна]

Здравейте! Не знам вече какво да направя, но ме уморява това постоянно бреме, което лежи на плещите ми, а именно - всяко важно решение да чака мен.
Греша ли или наистина е редно мъжът да има ключова роля?! Или поне да решаваме заедно важните неща. Понякога се чудя как издържам на това напрежение. Наясно съм откъде идва проблемът. От начина, по който е възпитан. Свекървата е много властен човек и едва ли го е оставяла да взима решения някога, докато са живели по един покрив.
Но пък, за толкова години заедно, все се надявах, че поне малко ще се осъзнае и ще започне да проявява инициатива и повечко смелост в разни ситуации.
Вие какво мислите? Във вашите семейства кой дърпа конците или сте постигнали така мечтания от всяка двойка баланс?

Да бе той станал на сто години и тя виновна той да не взима решения. така му е удобно на чиляка. Що да не си чеше яйцата и да те оставя ти да вършиш всичко. Ше помрънкаш, ше помрънкаш и ще млъкнеш. пък като нищо тез важни решения на него да са му през.. и като са важни само за теб, съответно и ти ги взимаш. има и друго. ако не го оставиш сам да се усети и продължавиш да вършиш всичко, тъй ще си е во веки. аз не обичам свекървищата, ама в случая не са ти те виновни

[Malina]

Някои хора са по-нерешителни, аз също съм такава, ако нямам зелена светлина от мъжа ми, не мога да го направя. Може да съм пълна с идеи и да "мрънкам" за тях, но не мога да вземе елементарни решения сама. не знам дали е от родителите... по-скоро обстоятелства.

[rabotnata pchela]

Има и такива хора, но има и властни жени, които когато искат нещо, знаят, че трябв ада го получат. Не знам от тях ли си, а може би мъжът ти нее научен да отказва и това също помага за твоите решения. Аз съм стигнала до извода, че след като някой не казва категорично ДА, значи по-скоро смята, НЕ. :D