Забелязали ли сте, че през последните 5-10 години авторитетът на българския учител рязко спадна? Това поне е моето мнение, не зная доколко ще се съгласите с него. Казвам го от позицията на бивш учител (това беше и една от причините да напусна) и от позицията на вече страничен наблюдател. Притеснява ме въпросът: На какво се дължи това?
Случвало ми се е да викам родители в училище, за да обсъдим дисциплината на даден ученик или лошите му оценки и вместо да проведем нормален разговор и заедно да намерим решение на проблема, получавах упреци, че не съм си свършил работата или направо, че съм неспособен да оценя високите интелектуални заложби на детето (казано не точно с тези думи, но не искам да цитирам). Накратко всичко се свежда до: Ние сме го изпратили на училище, ваша отговорност е да го учите и възпитавате! Затова си получавате заплатите!
За съжаление и сега често слушам подобни изказвания от мои познати родители и качествени определения за бившите ми колеги като: „некадърен“, „прост“, „изкуфял“, „малоумен“ и т.н. И се замислям...
Спомням си, че навремето, когато бях ученик, моите родители възприемаха учителите като абсолютен авторитет и им вярваха. Обикновено след родителска среща имахме винаги много сериозен разговор, понякога доста неприятен. Налагаше се да отговарям на въпроси най-вече защо някой учител е недоволен от мен. Опитвах се да ги убедя, че даденият недоволен преподавател не е прав (понякога наистина не беше), но без никакъв резултат. Те вярваха на учителя.
Днес доколко вярваме на нашите учители? Мисля, че и доверието, и уважението са силно намалели, но не мога да си отговора на въпроса „Защо?“. Медалът със сигурност си има две страни. Вие имате ли обяснение защо се стигна до това положение?