Не ми се вярва някой от мъжете, които са били в казармата, да имат хубави спомени от там. Колкото и лека да е била службата, простотията няма как да ги е подминала. Не говоря за някакви извращения, макар че и такива имаше по мое време, а за напълно глупави и безсмислени дейности. Мисля, че тези, които са били там, могат да дадат много примери.
Не ми е тежало ранното ставане, нито физическата подготовка или занятията, нито режимът и строгите правила на устава, нито караулната служба. Това, с което не успях да свикна, беше пълната липса на логика в много от нещата, които ни караха да правим през останалото време. Сега ще ми кажете, че то и в живота е така и това е било подготовка за в бъдеще. За мен обаче си беше напълно изгубено време.
Сега много популярни са коментарите, че мъжете, които не са ходили в казармата, не са научени на самостоятелност, дисциплина, били лигльовци и т.н. А дали проблемът е липсата на казарма? Как мислите? И изобщо полезно или вредно ще е като цяло връщането на наборната служба?