- prevod-pod-igoto-na-savremenen-balgarski-ezik.jpg (34.42 KiB) Прегледано 2363 пъти
Преведоха „Под игото“ на съвременен български език. Браво! Идеята не е напълно безумна... Вярно е, че българският език се развива постоянно и много от думите, използвани преди 130 години от Иван Вазов, са неразбираеми за днешните младежи. Как обаче е изпълнена тази идея – това е друг въпрос.
Целта според авторите, представени от „преводачката“ Нели Стефанова, е да се заменят турцизмите със славянски думи и изрази, разбираеми за съвременните младежи.
До тук добре... Но имам няколко въпроса:
Как мислите – ако премахнем турцизмите от „Под игото“, това няма ли да попречи на усещането, на възприемането на духа на епохата, за която се разказва в романа?
Възможно ли е и дали трябва изобщо да се „превеждат“ думи като черешово топче, чемшир, ятаган, шпионин и т.н.?
Да не говорим за абсолютно безсмислените и неточни перифрази, които по-скоро ще объркат учениците, отколкото да внесат яснота в текста.
Как например ще коментирате тези:
"кобури" - "калъфи"
"синджир" - "метална верига"
"хрътка" - "бързо ловджийско куче"
"шпионин" - "човек, който казва на турските власти какво правят българите"
„Вържи попа да е мирно селото“ - „Отстрани лидера и групата ще се разпадне“.
„Търкулнало се гърнето, та си намерило похлупака“ - „Kоито си приличат, се привличат“.
„Господа, тук се пръскат революционни идеи против държавата“ - "Разпространяват се идеи за коренна промяна на империята."
Аргументът на г-жа Стефанова е, че това са обясненията на самите деца. (Какво от това, че са неточни, нали са разбираеми?!)
Необходим ли е изобщо такъв „превод“ и ако да, не трябва ли той да бъде направен от компетентни хора със съответната квалификация?
Още един не маловажен въпрос: Каква е ролята на учителя по литература в случая? Не е ли той човекът, който трябва да обясни на децата значението на думите и изразите, които не разбират?
Още много въпроси могат да се зададат по така наречения „превод“. Какво е вашето мнение?