Умеем ли да управляваме времето си?

[Милинка]

И да допълня, на цялата ми неорганизираност и бавното, стане ли въпрос за излизане, съм мн бърза За това си признавам, че се справям хахаха

[Innerlane]

При мен няма свободно време - работа на пълен работен ден, редовно студентстване в нелека специалност и малко дете вкъщи. Всеки ден, всеки час, всяка минута съм под график. Постоянно бързам за някъде и съм скапана. До обяд работа, после тичай за упражнения, в следобеда вземи детето от яслата, събота и неделя работя като луда по 13 часа, плащай луди пари по бавачки. Нямам свободен ден. Отделно че детето носи едни прекрасни зарази вкъщи, които всичките ги карам и аз с нея, и съответно и си уча, и си работя болна, защото не мога да си позволя да отсъствам.

Но няма как да се издържи с такива ангажименти без да си прецениш много внимателно времето. Според мен именно хората, които имат най-много свободно време са онези, които най-малко умеят да си го разпределят. Колегите ми в университета не работят, нямат семейство, а са по-неорганизирани с домашни, колоквиуми и изпити и от мен и доста често разчитат да им пиша аз протоколите и други такива. Раздават го лежерно, живее им се... може и разликата да е от годинките.

[Ива Тодорова]

В общи линии по-скоро умея. Научих се да подреждам задачите си по приоритети и спешност. Това много помага. Е, никой не е застрахован от непредвидени събития, но иначе съм организирана. Доколкото нещата зависят само от мен.

[maia the bee]

Ооо, като млада жена бях много зле в това отношение! Разпиляна, забравях какво и кога имам да свърша.
Обаче като станах майка нещата коренно се промениха. Отначало опитах да помня всичко, което ми предстои. Видях че не се получава. От тогава съм със списък или органайзер - било то на телефона, или в тефтера. Просто, появят ли се деца, самодисциплината е много важна. За общото благо

[sky_100]

Много ми е трудно, просто защото съм нощна птица и активността ми е най-висока следобед и късно вечер. Предиобедите са ми тегави и едва избутвам. След това ми прииждат сили, но е трудно да си стиковам ангажиментите с работно време на институции и така нататък.

[Dust]

Аз -не особено. Може би всичко е според зора, но ми е трудно да вместя всичко, което трябва да свърша в рамките на деня. Решавам че еди кое си ще направя по-късно и се размества целия ми график.

[Вики{}]

Не умея и това ми е голям проблем. Разхвърляна и хаотична съм. Правя това, за което първо се сетя, но да подреждам по приоритети не съм се научила. А половинката е точно обратното - той е организиран, има си график в телефона и си го следва. Затова и сигурно му остава време за почивка, а за мен деня все не стига.

[flip]

На мен не ми се е налагало да свиквам с това. Родителите ми бяха така дисциплинирани и не обичаха да си пилеят времето, не бяха хаотични хора. Някак неусетно съм заприличала на тях. Поне основните и важните неща мога да ги планирам така, че не изоставам със срокове. Сега съм им благодарна, че са ми дали добър пример.

[Бистра]

Аз съм свикнала да си приоритизирам задачите още от университета. Просто иначе нямаше да мога да се справя с ученето. Така че, човек се учи в движение понякога. Сега смея да кажа, че съм сравнително организирана.