Искам да споделя с вас едни мои наблюдения от миналия уикенд и да разбера какво е вашето мнение. Дъщеря ми тренира гимнастика и акробатика. Не сме я насочвали специално към това. Тя сама си го избра и е много запалена по тренировките. Треньорите й са доволни от нейното развитие и редовно участва в състезания. Често печели и награди. Миналата събота също бяхме на едно такова състезание. С баща й винаги я окуражаваме, радваме се на успехите й и никога не я мъмрим, ако не успее да се класира... На това състезание дъщеря ни завоюва трето място и ние бяхме много горди с нея, макар че тя не беше особено доволна от представянето си и на път за вкъщи постоянно повтаряше къде е сбъркала...
Това, което ме възмути, беше отношението на няколко родители към собствените им деца. Чух реплики от сорта на: „Ако не спечелиш медал, не си ми син!“, „Как може да си толкова проста, сто пъти ти повторих какво трябва да правиш?!“ и т.н. Не ми стана ясно тези деца дали сами са избрали този спорт или са ги записали, за да удовлетворяват болните амбиции на родителите си? Вие как мислите?
И още един въпрос не ми дава мира: На какво учат тези родители децата си и какви хора ще станат те?