iriny написа:Според мен този лаф го използват хора с мооого големи претенции, дето все нещо не им достига и все им е виновен някой друг. Идеални хора няма, затова да търсиш идеалния партньор, а самият ти да не си идеален за мен е противоречие.
Да предположим, че претенциите не са чак толкова големи. Просто разминаване във вкусовете, характерите, виждането за нещата, които са ценни в живота... Според мен не е оправдание, а малшанс... някои хора цял живот не могат да срещнат сродна душа или са я загубили поради някаква причина... Това значи ли, че трябва да се примирят с каквото дойде, за да не останат сами? И всъщност толкова ли е страшно да си сам?