Хайде да ви предложа дискусия по една твърде често обсъждана, но винаги актуална тема. Изразът „по-добре сама, отколкото зле придружена“ е станал девиз за много самотни (те предпочитат определението „самостоятелни“) жени. Обяснението е просто: Всички мъже до момента в живота им са тъпанари, невежи, простаци, които ги излагат, ограничават социалните им контакти, отнемат личното им пространство и ги карат да са домакини вкъщи. Извод: Животът си е техен и ще си го живеят, без занапред да се съобразяват с подобни индивиди, докато най-сетне не се появи подходящият кандидат... ако се появи изобщо. И още нещо много важно – убедени са в собствената си ценност, интелигентност и уникалност, като съответно търсят в бъдещия партньор ниво, подхождащо на тяхното.
До тук – добре. Няма лошо. Хайде да погледнем нещата от другата страна: Дали този израз важи и за самотните (или може би „самостоятелни“) мъже? Дали те са същите тези смотаняци, нещастници и неудачници, от които „самостоятелните“ жени са се отървали или са също толкова ценни, интелигентни и стойностни хора, които предпочитат да живеят собствения си живот, отказвайки да правят компромиси само и само да не са сами?