Разводът решение ли е, за да бъда щастлив

[San_tra]

Струва ми се, че в много случаи щастието идва именно след развода, за да се стигне до развод, значи не е имало щастие.

Според мен не е така. Щастието е нещо, което идва и си отива. Разбира се, че може да имало щастие, но според мен НЕ ЩАСТИЕТО сплотява двама души. Доверие, обич, уважение. Няма ли ги, означава, че е време да се разделите.

[bobito]

Решение е, особено когато връзката се е изчерпала и мълчанието се е настанило между двамата партньори. Учудва ме факта, че много хора се примиряват да живеят по този начин вместо да потърсят щастието си с друг човек и на друго място. Защо трябва да правим компромис със себе си? Защо да спим в отделни стаи, че дори и в отделни жилища, а по документи да сме семейство? Семейството е много повече от един подпис за мен. Семейството е любов, доверие, уважение и вярност, и когато те липсват в нашите отношения всичко губи смисъл.

[pretoria]

Здравейте,
Аз съм от онези дами които в момента е омъжена, но за съжаление нещата вървят към ,както казва скъп за мен човек:"Страшното" - развод.Но в случая кое е по-страшно???Да останеш с човек с който вече не си щастлива,седите си на диванчето и няма какво да си кажете или да затъпиш това твое чуство и да се примириш?Почти всеки ми повтаря че развода е най-лесното нещо,важното било да се опиташ да оправиш нещата ,за да не се стига до там!Опитвах да разведря положението и да "оправя" нещата, но какво се получи? - едно голямо нищо!!!А дали само единият трябва да се опитва да закрепи и ощастливи настоящия си брак?Хиляди въпроси и последващо вътршно чуство не дотам хубаво...Всички са готови да ме линчуват за това че даже съм си помислила да се разведа?! Но в случая кое е важно - всички около мен да са щастливи че съм запазила брака или аз да се чуствам добре!Никой не ми задава въпроса:ЗАЩО?Нормално ли е да търпиш многобройното мрънкане,викане и неодобрението?Да няма нормален разговор?Любовта си отиде,след нея дойде и чувството че не си щастлив...

[ceciii]

Здравейте,
Аз съм от онези дами които в момента е омъжена, но за съжаление нещата вървят към ,както казва скъп за мен човек:"Страшното" - развод.Но в случая кое е по-страшно???Да останеш с човек с който вече не си щастлива,седите си на диванчето и няма какво да си кажете или да затъпиш това твое чуство и да се примириш?Почти всеки ми повтаря че развода е най-лесното нещо,важното било да се опиташ да оправиш нещата ,за да не се стига до там!Опитвах да разведря положението и да "оправя" нещата, но какво се получи? - едно голямо нищо!!!А дали само единият трябва да се опитва да закрепи и ощастливи настоящия си брак?Хиляди въпроси и последващо вътршно чуство не дотам хубаво...Всички са готови да ме линчуват за това че даже съм си помислила да се разведа?! Но в случая кое е важно - всички около мен да са щастливи че съм запазила брака или аз да се чуствам добре!Никой не ми задава въпроса:ЗАЩО?Нормално ли е да търпиш многобройното мрънкане,викане и неодобрението?Да няма нормален разговор?Любовта си отиде,след нея дойде и чувството че не си щастлив...

Здравей, напълно те подкрепям в това, което си решила! Не се съобразявай с мнението на околните, защото това е твоят живот и го живееш само веднъж. Не мисля, че компромиса да останеш с човека, когото не обичаш и с когото вече нямате какво да си кажете е добро решение за теб. Щом мълчанието и безразличието са се настанили между вас, а и си правила безуспешни опити това да се промени за какво изобщо говорим. И да, твоето щастие е по-важно от това на другите, които са готови да те линчуват. Хората, които те обичат би трябвало да те подкрепят, а не да роптаят срещу теб. Не виждам смисъл да търпиш всичко това - горе главата и смело напред! Сигурна съм, че ще намериш това, което търсиш и ще бъдеш щастлива

[Lolita]

Нека обаче да се разберем, бракът не е просто връзка. Бракът е решение, което се взема всеки ден. Няма как да създадеш семейство, да имаш деца, да имаш общ дом, общ живот с някой и да избягаш при първия труден момент. Всичко може да се поправи, всяка грешка, всеки пропуск, стига да има желание, стига да има разговор. Разводът е най-лесният развой на нещата и няма гаранция, че ще ни направи щастливи /разбира се не говоря за случаите, в които раздялата е абсолютно задължителна като случаи на насилие и др/

[Konstantin]

Нека обаче да се разберем, бракът не е просто връзка. Бракът е решение, което се взема всеки ден. Няма как да създадеш семейство, да имаш деца, да имаш общ дом, общ живот с някой и да избягаш при първия труден момент. Всичко може да се поправи, всяка грешка, всеки пропуск, стига да има желание, стига да има разговор. Разводът е най-лесният развой на нещата и няма гаранция, че ще ни направи щастливи /разбира се не говоря за случаите, в които раздялата е абсолютно задължителна като случаи на насилие и др/

Напълно съм съгласен с теб, Лолита. Бракът не може и не трябва да бъде приравняван с обикновена любовна авантюра. Не може като ти кефне, че не си щастлив, да си сложиш шапката и да отсвириш всичко. Какво означава "Ама тя не ме разбира" или "Той не ме изслушва", всеки проблем си има разрешение и ако двамата партньори държат еднакво сериозно на брака си, те ще намерят отново пътят един към друг.

[tweety]

Имали сте дългогодишна връзка или брак, но нещата не вървят по старому и следва раздялата. Нормално е да чувствате болка, да искате отмъщение, но това което не е нормално е да се самообвинявате и самообвинявате. Човек преминава 7 фази на раздялата:
1. Шок - "Какво всъщност се случи?“

Шокът е първичната реакция на организма срещу болката, в началото вие дори не мислите за бъдещето.Все още не вярвате, на случилото се възможно е да се чувствате зле физически и да имате проблеми със съня.
За да се справите с шока слушайте релаксираща музика, медитирайте или се отдайте на дълги разходки.
2. Отричане - "Това не може да се случва“

Не искате да повярвате какво се е случило и искате да съхраните чувствата си. Отхвърляте обективните факти и се мъчете да запазите частицата надежда, че нещата може да се оправят. Затова на този етап е нормално да се опитате да се свържете по някакъв начин с него. За да преминете по-леко този етап доверете се на близък приятел излейте най-съкровените чувства и страхове пред него.

3. Изолация - „Просто искам да остана сам/а с всичко това“

След като вече сте осъзнали раздялата започвате да се връщате назад и да търсите грешките довели до края. Предпочитате да си стоите сами, при възможност дори да не излизате от вкъщи. Нямате желание да правите каквото и да е. За да не се стига до там намерете си причина за да излизате от вкъщи, правете нещо приятно за вас, не се самосъжалявайте, не изпадайте в състояние „Никой повече няма да ме обича“.

4. Гняв - "Мразя те, защото ми разби сърцето"

Гневът ви обзема, ядосани сте на бившия/бившата. Тук идва момента с раздялата с миналото, което ви е свързвало- изтривате снимки, изхвърляте подаръци.
Говорете, говорете, говорете, споделяйте както ми дразни и гневи, не се поддавайте обаче на отмъщение.

И на края искам да обобщя. Приемете с високо вдигната глава случилото се и продължете смело напред.

[Snejna]

Не е лесно да се минат през тези фази, особено ако единия не иска да се разведе и става супер сложно тогава. Обаче няма начин, мисля, че разводите са за добро

[Snejna]

Не е лесно да се минат през тези фази, особено ако единия не иска да се разведе и става супер сложно тогава. Обаче няма начин, мисля, че разводите са за добро

[Lollipop]

Ако си нещастен в семейството си, разбира се, че ще си щастлив разведен, но ако е от каприз ще е тъпо доста.