Neven498 написа:Ми то пак зависи от това, как са пристъпили и към крачката за брака. Ако са се оженили без много да му мислят и разводът им би бил пак такъв. Поне такива са ми впечатленията, много хора се женят прекалено бързо, без да са готови.
tinkerbell написа:Така е, основна мисия на всеки човек е да бъде щастлив, и то не за сметка на друг. А когато има брак и деца, отговорност за емоционалното здраве е и към децата. Да не стават жертви и да не бъдат лишавани от любов, независимо дали родителите живеят или не под един покрив.
Rali_hr написа:tinkerbell написа:Така е, основна мисия на всеки човек е да бъде щастлив, и то не за сметка на друг. А когато има брак и деца, отговорност за емоционалното здраве е и към децата. Да не стават жертви и да не бъдат лишавани от любов, независимо дали родителите живеят или не под един покрив.
Много често децата, като живеят под един покрив с родителите си виждат голям зор. Наше приятелско семейство винаги намираха повод да се скарат, почти не можеха да се контролират пред непознати хора, а у тях не ми се мисли какво е било. Около 4 години живееха и поддържаха този фарс, докато накрая на се разделиха, резултата беше велик. Децата станаха по-спокойни, а преди постоянно викаха и удряха, бяха изнервени и агресивни, майката се подмлади и разкраси, а баща им си намери нова приятелка, с която се разбират добре и си личи, че е щастлив. Ами като трябва да се случи, нека да се случи, вместо всички в семейството да се тормозят
pavleta написа:
Като не става, не става. Колкото по-бързо разбере човек това нещо и го превъзмогне, толкова по-добре. Нито е първият, нито ще е последният. С децата вече е по-сложно. Ако и двамата родители се държат като възрастни и поставят нуждите на децата си на първо място, а не собствените си егоцентрични нагласи и разсъждения, нещата бързо влизат в коловоза на добрия тон. Иначе постоянно да се дразниш другия какво казал, пък какво направил, номера, глупости, не е работа и след развода.
Pipilota написа:pavleta написа:
Като не става, не става. Колкото по-бързо разбере човек това нещо и го превъзмогне, толкова по-добре. Нито е първият, нито ще е последният. С децата вече е по-сложно. Ако и двамата родители се държат като възрастни и поставят нуждите на децата си на първо място, а не собствените си егоцентрични нагласи и разсъждения, нещата бързо влизат в коловоза на добрия тон. Иначе постоянно да се дразниш другия какво казал, пък какво направил, номера, глупости, не е работа и след развода.
Аз не мога да разбера, какво имаш предвид с това изречение - имаш предвид това държание СЛЕД развода, или това да се случи, за да не се стига до развод?
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 3 госта