Чудеса на медицината

[Memento]

Вярвате ли в магически и невероятни излекувания? Историята познава много случаи на хора отписани от лекарите, които сякаш докоснати с магическа пръчка оздравява по-здрави и от преди.
Случвало ли се е на вас или на ваши близки? Чували ли сте по медиите за такива хора?
Медицинско чудо или божие такова са тези случаи?

[cioccolatini]

Я, стана ми интересно:) Разкажи за някой случай, който историята познава
Чудесата на медицината според мен се отнасят за други неща- като на пример откриването на първия антибиотик!

[Memento]

В интернет има доста интересни случаи на описани случаи на излекуван напълно рак на белия дроб в последна фаза например.
През 1978 г. американският бизнесмен Ричард Блох(Richard Bloch) е бил диагностициран с рак на белият дроб в последна терминална фаза и му е съобщено, че му остават 3 месеца живот. Той отказва да се примири и започва агресивна терапия, две години след това лекарите не откриват остатъци от рака в тялото му, умира през 2004-та година на 78 годишна възраст.

[ogi-smile]

Разказът на жена, излекувала се от рак
* Разказът е на една жена, която истнски е искала да се излекува от рак. Казва се Мария Коева

„Непосредствено след операцията, от която по чудо останах жива, започна лъчетерапия. Тогава разбрах истината за заболяването си. Не мога да опиша ужаса на безсънните нощи, в които виех като животно от мъка и безсилие, а излязох ли на улицата между хората, припадах – болестта ме отделяше от тях. Купувах и събирах всички медицински издания по онкология, ровех се из тях да намеря поне малко надежда.

Започна химиотерапията, дълга, мъчителна, която отнемаше и последните ми сили. Още след третата процедура /проведох общо десет/, получих увреждане на черния дроб, бъбреците и червата. В почивките между химиотерапията се стараех да се храня с възможно по-калорична храна: месо, масло, сурови яйца. По малко се възстановявах, но изследванията на биохимичните и кръвните проби оставаха лоши. Получих увреждане на стомаха, съпроводено с нетърпими болки, и се налагаше често да викам бърза помощ...

След няколко години, когато отидох на преглед в поликлиниката в Банкя, където по местоживеене бяха изпратили епикризата от онкологията, лекарката, която ме наблюдаваше, възкликна: „Бяхте много зле, със силни болки. Как добре изглеждате сега!“

И започна да ме разпитва как съм лекувана…

Истината е, че след като не намерих лек в учебниците по онкология и след като обиколих доста болници с оплаквания, последици от химиотерапията – паренхимно увреждане на черния дроб, чувствително намалена функция на единия бъбрек, остър гастрит и колит, си спомних какво съм чела в книгите за йогите и как майка ми понякога ме лекуваше с билки. Тя много вярваше в целебната сила на билките, защото като тригодишно дете никакви лекари не са могли да ми помогнат. Денонощно съм страдала от болки в корема, по цели нощи с баща ми са ме разнасяли из стаите да ме успокояват и залъгват, за да плача по-малко. Една жена дала билката чичек. За няколко дни съм се оправила и оздравяла. Майка ми боготвореше тази билка и не пропускаше случаи да помогне на някого с нея.

И ето събрах всички книги за билки и лечебно гладуване и заминах за едно изоставено село, близо до родния ми град Дряново. Там в продължение на три години отглеждах зеленчуци и животни. Пиех сурови зеленчукови сокове, а когато позакрепнах, пиех сурово козе мляко, ходех много из полето, ядях всякакви плодове, като подбирах предимно дивите. Когато се оправих и тичах по баирите с двете си кози, селяните ми разказваха как са си шушукали в началото, като ме видели: „Едва ли ще изкара лятото“.

И досега не се разделям с чайовете, които тогава научих да си правя от билки, които сама берях. Черният ми дроб и стомахът ми се възстановиха така, че сега мога да ям всичко. Колитът не ми създава предишните неприятности. Само с болния бъбрек не мога да се похваля. Вината е моя; с толкова неща се преборих, но не свикнах да пия вода и течности.

И сега, като се обърна назад и си мисля за дългия път на лутания и съмнения, ще ми се моите приятели по съдба да си го спестят.“

[Memento]

През 1993 г. 82-годишният Робърт Мур от Дейтън Бийч, Флорида, умира при автомобилна катастрофа. Този банален на пръв поглед случай придобива особено значение, като се има предвид фактът, че според докторите г-н Мур е трябвало да умре 27 години преди фаталния инцидент.

Човек с приветлив характер, автотехник, през 1966 г. Мур влиза в Уестърн Пенсилвания Хоспитал, болница на град Питсбърг. Диагнозата на лекарите е единодушна и без никаква надежда. Пациентът бил засегнат от неизлечим рак на белия дроб. Метастазите били навсякъде, болестта била в напреднал стадий и каквото и да е лечение било безполезно. Мур бил определен като неоперируем. Очаквайки фатален изход след няколко седмици, лекарите го изпратили вкъщи.

След пет години Мур се върнал в болницата заради най-обикновена болка в рамото. Направили рентгенова снимка, поразените лекари не намерили и следа от злокачествения тумор! Раковата маса се била стопила напълно, а плевритните кухини на белите дробове - съвършено чисти.

Отново били изследвани образците от биопсията, направена на пациента пет години по-рано, но диагнозата не била погрешна. Новите изследвания потвърдили, че ракът е бил напълно неизлечим.

Мур надживял болестта си и повече не е имал контакти с лекари и болници. Остатъка от живота си прекарал спокойно до деня на трагичната катастрофа.

Медицината определя случая на Робърт Мур като спонтанна ремисия на болестта, но същността на феномена необичайно оздравяване не се променя от предпазливите и често безлични научни дефиниции. Медицинската литература рядко цитира подобни необикновени факти и официалната оценка е за едно необяснимо оздравяване на всеки десет хиляди болни от рак. Но защо на подобен феномен не се обръща достатъчно внимание? Вероятно защото въпросът е неудобен и противоречи на някои догми на официалната медицина. Първата сред тях например - че злокачественият тумор се разраства безкрайно. А според много изследователи задълбочаването на проучванията в областта на необяснимото оздравяване може да се окаже ключът към прогреса на медицината

[ogi-smile]

Мистериозното излекуване съществува, наричат тази надежда за всеки „Факторът Х”
По света са известни безброй случаи на мистериозно излекуване от най-различни болести, в това число нелечими за официалната медицина, някои от които с очакван скорошен фатален край. Тези случаи били добре документирани, защото представлявали противоречие с представите на лекарите за предел на вероятностите.
Според някои изследователи това е феномен, който отключва скрити в тялото ни механизми на самоизлекуване, които не признават диагнози и крайни срокове. Наричат го често „Факторът Х”. Както не е трудно да се досети човек, този фактор става основна цел в изследванията и търсенията на специалистите по нелечими болести, като например рак, СПИН и т.н.Има много неясноти, като например защо се случва само на малко хора да се докоснат до втори шанс по такъв чудодеен начин? Всички хора ли държат някъде в себе си такава способност за самоизлекуване, или това е привилегия само на някои? Какво точно се случва?

[Снежана]

А днес четох, че учени са намерили начин да разговарят с човек в кома. Учените са задавали въпроси на пациента, на които могат да отговарят с "да" или"не" , специална апаратура са засекли мозъчна дейност. На това му викам аз чудо в медицината!

[Forman]

Днес четох в един сайт за бебе, което живее без череп. Всъщност мозъка му се предпазва само от кожа. Много неприятна гледка беше на снимката. Лекарите не давали шансове на бебето да оцелее, но то не само, че се родило живо и здраво, но и вече десет месеца живее по този начин. Макар, че съдбата му е нелека тъй като майка му се е отказала от него.

[stefkaboyadzieva]

Съпругът ми почина от ИБФ преди няколко дни.Пиеше азиатския вариант на лекарството,което задържа развитието на болестта- PIRFENEX. Имам останали неразопаковани хапчета, достатъчни за 30 дни лечение. Ако някой желае да ги закупи, моля да се свърже с мен на телефон 0885056012- Стефка Бояджиева.