sad написа:Докато не се намери добра причина да се изниже. Въпроса е дали добра причина е самоуважението или че се е намерила друга женица, дето да ги дондурка.
най-често така се получава. Мъжленцето (колко готина дума) живее с родителите си и разчита на тях, намира се някоя балама да се залюби с него и почва да го ръчка да заживеят сами. Издържа го - финансово и психически, докато не й писне и той обратно не врътне опашката към мама. После, ако се е размножил, ляга на гърба на децата си един ден, когато мама и тате вече ги няма. Грозна картинка.
Моят син от сега си знае, на 18-20 години - пътя. Обичам го повече от всичко, не искам да се разделяме и до 100 години, но искам да усети какво е живот, щастие, борба, да намери свястно момиче, да види света и да се научи да разчита на себе си.
И наистина, майки, ние правим децата си такива, момичетата ги учим да се оправят, защо ще въртят къща, а момчетата ги пазим от женската работа- та да не готви, та да не чисти, боклук да не хвърля и отговорност да не носи.