Въпреки че любовта е “стара като света” и за нея откриваме и в древни писания, психологическа научна теория за същността на любовта, намерила голяма популярност.
Сузан Хендрик и Клайд Хендрик създават скала за нагласите към любовта. Те установяват че при мъжете по-често се стрещат стиловете лудус и мания, а при жените - сторге и прагма. Връзките, които са изградени от партньори със сходни любовни стилове се оказва, че са по-продължителни. (Wikipedia).Типологията на любовта на Лий съдържа 6 стила: ерос, лудус, прагма, мания, агапе и сторге.
Ерос любовта е страстна, със силно физическо и емоционално привличане между двамата партньори. Тази любов е свързана с физическата и сексуална тръпка. Лий я нарича “открита и искрена”.
Лудус е така наречената “любов игра”, която е неясна и дистанцирана. Партньорите могат да поддържат по няколко връзки, те колекционират, събират бройки. Склонни са да избягват проблемите и игнорират напреженията във връзката. Не желаят да се обвързват и имат тайни от половинките си.
Прагма е практическата любов, при която изборът на партньор се основава на признаци като колко добре подхожда той на имиджа, на избраната кариера и планирано семейство. Те са готови да жертват емоционалните преживявания и вълнения, за да получат една сигурна и изгодна връзка.
Мания е обсебваща любов, свързана с притежаване и зависимост. Често са ревниви, самооценката им се базира на връзката. Имат сляпа нужда от любов, типични са крайните емоционални преживявания.
Агапе типа поставя желанията и нуждите на партньора над своите. Това е себеотричаща и раздаваща се, посвещаваща се любов. Този алтруистичен тип създава духовна връзка, сексът при него не е от първостепенно значение.
Сторге любовта се основава на приятелството. Тя прераства от романтична любов в близко приятелство и понякога партньорите даже не усещат кога е станал този преход. Това е връзка на взаимно доверие между партньори със сходни ценностни системи.
Това са възможни различни стилове на проявление на интимни отношения, и все пак какво е любовта като дефиниция? Стернберг дава определение, състоящо се от 3 компонента, заради което се нарича триъгълна теория за любовта и може да се изобрази с триъгълник:
Страст – влюбването обикновено се появява в началото на връзката, достига връх относително бързо и след това отслабва до едно стабилно ниво, резултат от навика. След приключване на дадена връзка, индивидуалният капацитет за страст е изчерпан за известно време, докато човек не преодолее чувството на загуба.
Интимност – обикновено достига връх по-бавно от страстта, след който плавно намалява до относително ниско ниво на интимност, същевременно междуличностната обвързаност нараства. Някои обстоятелства обаче могат да активират скритата интимност и в резултат тя се връща на предишното високо ниво или дори ги превишава.
Обвързване – в успешните връзки нивото на обвързване нараства относително бавно в началото, после забързва и след това плавно постига стабилно ниво. Когато връзката се разпадне, нивото на обвързаност намалява плавно докато изчезне.
Съчетаването на тези компоненти определя типовете любов както следва:
Обвързване Интимност Страст
Без любов - - -
Харесване +
Сляпата любов +
Празна любов +
Романтична любов + +
Дружеска любов + +
Нелепа любов + +
Завършена + + +
(съвършена) любов
Без любов – отсъствие и на трите компонента
Харесването включва само един от компонентите – интимност. Не става въпрос за повърхностна симпатия, тук харесването се характеризира с приятелство, усещане за свързаност, топлота и близост с другия, но без страст или дългосрочно обвързване. Партньорите могат да си говорят за всичко. Този тип е грижовен и печели доверие лесно. Ако обстоятелствата се променят (смяна на работата или преместване в друг град) връзката може да избледнее.
Сляпата любов съдържа единствено страст и често е това, което наричаме любов от пръв поглед. Влюбеният не може да прогони обекта на любов от мислите си. Те копнеят да бъдат заедно, да се доносват, сливат. Усещат силна физическа възбуда. Когато и партньорът се чувства така упоен, този тип влюбен е щастлив, но при всеки знак за несъответствие той изпитва дълбоко отчаяние. Партньорите често не се познават добре. Тъй като интимността и обвързаността липсват, тази любов може да изчезне.
Празната любов съдържа обвързаност без интимност или страст. Понякога, една по силна любов може да деградира до празна любов, при която обвързаността остава, но интимността и страстта са отмрели. В културите, в които има уредени бракове, тези връзки често завършват като празна любов. Тази любов е характерна и за двойките, които са се отчуждили, но остават заедно защото се чувстват задължени да съхранят брака.
Романтичната любов е комбинация от интимност и страст. Романтичните партньори са свързани емоционално и физически със страстни чувства. Любовта към партньора е основана на това какъв е другия, а не какъв ти се иска де е. Партньорите си вярват и са дълбоко емоционално свързани. Те си споделят интимни мисли без страх от отхвърляне. Когато споделят един с друг, изпитват дълбоко вълнение от страстта. Не са достигнали момента на обвързването, но е вероятно, ако тази връзка продължи и остане удовлетворяваща за двамата, да се появи и обвързване.
Дружеската любов се основава на интимност и обвързване. Партньорите са като най-добри приятели. Среща се често в дълготрайните връзки. Този вид често се среща в бракове, в които страстта е изчезнала, но са останали дълбока обич и привързаност. Обвързаността е силна, доверието е пълно.
В нелепата любов има страст и обвързване, но не и интимност. Пример за такава е бързото влюбване и сключване на брак. Това е връзка основана на страстта достигаща до обсебеност, изключваща стабилизиращия компонент интимност. При този тип връзка партньорите не могат да спрат да мислят един за друг, копнеят да са заедно. Изпитват силна физическа възбуда и в началото се чувстват като в рая. В единия случай след опознаването може да се окаже, че партньорите си пасват, и да се достигне до емоционална интимност. В другия случай се оказва, че двамата не са съвместими, и с времето отшумява и страстта, остава само обвързаността и разочарованието.
Завършена (съвършена) любов е единствената която включва и трите компонента – интимност, страст и обвързване. Има и влюбване и допадане с партньора. Общуването е добро и то усилва чувството на близост и страст. Партньорите са сигурни един в друг, загрижени и готови на жертви в името на връзката. Това е най-пълната форма на любов и олицетворява идеалната любовна връзка, към която много хора се стремят, но очевидно малко намират. Стернберг предупреждава че поддържането на завършена любов може да бъде дори по-трудно от намирането й. Той набляга на важността на привеждането на компонентите на любовта в действия. “Без изразяване” предупреждава Стернберг и най-силната любов може да изчезне.
А ВАШАТА ЛЮБОВ КАКВА Е??? А ВАШАТА ЛЮБОВ КАКВА Е???
Тя към коя категория влиза 
