Задължителен фактор ли е любовта в една връзка ?

[SAMOTA_DOKOGA]

Без любов може ли да съществува една връзка? Знам много от вас ще кажат, че
това е невъзможно, но все си мисля, че има и такива двойки които по една или
друга причина „ търпят”. Слагам едно уточнение, тук не става въпрос за
двойките, който ги крепят финансовите и материални причини. Говоря ви, за
чисто емоционалните фактори, но липса на любов. Знам, че тези две неща би
трябвало да вървят „ръка за ръка” . Възможно ли е да има нещо по-важно от
любовта в една връзка и доколко може една връзка да се крепи само на него ?
Всеобщо разбиране, че една връзка започва с любов, възможно ли е да започне с
нещо друго? Дали на въпросите, който задавам може някой да ми отговори или
всичко това са вътрешни дерзания който човек сам трябва да разреши. Мислила
съм си, че любовта идва като гръм, удря те, създаваш семейство и един етап от
живота ти приключва. Ами, ако не дойде, не те удари, но пак създадеш
семейство, компромис ли е ? Връзка крепяща се на уважение и приятелство,
връзка ли? Мисля, че да. Ще ви кажа и защо така мисля. Колкото и голяма любов
да има, колкото и да е силна връзката ви идва един момент в който тя не е
достатъчна. Ако съпоставим връзка, която се крепи на любовта и връзка
изграждаща се на други емоционални критерии, като уважение, приятелството,
допълване като личности, коя ще издържи по-дълго? Ако погледнем нещата от
практична гледна точка, любовта е чувството което без никакъв проблем ще
замъгли преценката ни за всичко случващо се около нас. Никой не отрича нейните
предимства разбира се, но тя ли е водеща?
Възможно ли е, да си намерил половинката си, но да не се влюбиш в нея ?

[Memento]

Не го мисли много, намери си гадже стига с тая самота - докога

[ovagimyan]

Любовните връзки се базират на сантиментални ценности и мисли, но също така и на ситуациите от живота и чувствата, а не на романтичен идеализъм. Необходимо е всеки партньор да бъде емоционално здрав, за да може да се отдаде на стабилна дълга връзка.
Има няколко елемента, които трябва да съществуват във всеки индивид преди той/тя да може да има стабилна връзка и това са:

Личностна честност - Хората, които знаят кои са и какво искат в живота са искрени със себе си. Успешната връзка се базира на два индивида, които знаят кои са и какво искат в живота. Когато знаят това, те са по-склонни да споделят кои са, да уважават другите заради това, което са, и какво искат в живота. Хората, които постоянно си менят мнението и нямат посока в живота по-рядко могат да имат дълготрайни и успешни връзки. Те не са искрени със себе си и не са наясно какво целят в живота, и затова им е трудно да споделят нещо с друг човек. Човек, който е сигурен във себе си притежава щастие, спокойствие и достойнство, всички качества които трябват, за да можеш да споделяш нещо с друг човек.

Личностно израстване - Друг важен фактор, който поддържа дълготрайна любовна връзка е фокусирането върху личностното израстване. Партньорите трябва да се подкрепят и мотивират един друг в личностното им израстване. Ако не се вземе на предив това, връзката си стои на едно положение и не се развива и еволюира. Здравословните връзки създават пространство и време за самоподобряване, и ако еволюирането на човека е повлияно от неговия/неговата партньор/ка по негативен начин, то предизвиква доминиране и и спад в израсването на другия човек. Когато това се случи на една двойка това спира забавлението и радостта им един на друг и спонтанността във връзката. Когато хората израстват във връзката те започват да се грижат повече един за друг и да споделят повече. Тази грижа и споделяне по-нататък става дори по-важна от сексуалния живот.

Обичайте себе си преди да искате някой друг да ви обича - Да чакаш някой да ти отдаде целия си живот, това го има само в романите. В истинския живот никой не може изцяло да се отдаде на друг човек. Ако една от целите на връзката е личностно благополучие и знанието, че всеки индивид е отговорен за своето собствено благополучие, то връзката ще бъде по-силна и ще е продължителна. С други думи, принципа: "Ако аз съм ОК", вашето ОК е добре поставено тук, и е необходимо за дълготрайна връзка. Този статус на благополучие е невъзможен, когато сме контролирани от чувствата си, а не ги контролираме ние.Когато животът ви е пълен и богат и се цените, вие можете да давате и получавате любов в здрава врЪзка. Всеки от вас търси самоподобряване и обича себе си, и е склонен да споделя тези качества с другия. Това ви позволява да уважавате и цените другия човек и също така да продължавате да се интересувате от партньора си. Когато и двамата партньори търсят това благополучие и самоподобрение, и споделят знанията и чувствата си, тогава най-вероятно ще имат много здрава връзка, която не е базирана само на сексуален интерес.

[d_2]

Разбира се, че е задължително да има любов. Какъв е смисъла да започваш връзка с някого, ако нямаш чувства към него?

[Memento]

Разбира се, че е задължително да има любов. Какъв е смисъла да започваш връзка с някого, ако нямаш чувства към него?

Пари, влияние, секс, нужда от връзка на всяка цена поради дългата липса на такава, социален натиск ...

[Forman]

Тази тема е толкова често спрягана, че се чудя защо се захващам да пиша.Когато връзката е чисто сексуална не смятам, че има място любовта, но ако връзката не се базира само на секс смятам, че любовта е ключов фактор, който е дори задължителен. И както казва един мой познат, не може в една връзка 1 и 1 да не прави 2, не може само единия от цялото да изпитва чувства, а другия да не изпитва.

[tanq]

Според мен трябвада има любов в една връзка .Тази връзка да се основава на общото уважение и приятелство.За да може да има с когода споделиш мислите имечтите си.Да има на кого да се опреш в труден моменти ,ти също да дадеш подкрепата си когато е необходимо.Дори е хубаво ако с времвто обичта към този човек се засилва!Вярно че е труно да намериш такъв човек , но пък си заслужава.

[djelis5]

За мен е задължителен фактор в една връзка да има любов! Това е чувството, което ни кара да сме живи. За да върпитаме децата си с любов и да ги научим да живеят в любов няма как ние да не се обичаме. Личния пример е най-важен. Да оставим на страна всички връзки, които са на базата на други неща. За мен те не са истински. За една истинска връзка е нужно любов. И още много неща като приятелство, доверие, разбиране, компромиси, всеотдайност, но за да правим всички тези неща трябва любов. Нека не сме като животните да създаваме просто поколение, а да обичаме. Човек, който знае как да обича винаги ще намери любов.

[ogi-smile]

Често си спомням за тях. За моите баба и дядо. За тяхната любов. Защото те се обичаха.Бяха родили и отгледали майка ми и още четири рожби. Цял живот един до друг. През трудности, несгоди и недоимък.Спомням си ваканциите, които прекарвах там. Спомням си, че дядо ставаше много рано сутрин. Чувах как петлите кукуригат, но вънка беше още тъмна и ледена нощ. Той запалваше печката в студената зимна сутрин, правеше кафето, донасяше го на баба и отиваше да се погрижи за добитъка, който не беше малко. Тогава баба ставаше, започваше да меси и да приготвя закуската или се заемаше с другите си домакински задължения. Аз продължавах да спя, докато се разсъмне и стане време за закуска. Баба излизаше да го извика и едва тогава и той се прибираше в къщи и закусвахме върху синията, седнали на трикраките столчета с топли мекици, гьозлеми или сач пити, с мед и гъсто биволско мляко. Бяха благи и добродушни старци, които се отнасяха с уважение помежду си. Никога не ги чух да повишат глас един на друг. Петте им деца се родили едно след друго. А задълженията около пет дребни рожби не са малко. Майка ми казваше, че си спомня, когато в дългите зимни нощи и дядо плетял заедно с баба чорапи за децата си. Научиха ме да им целувам ръцете. Правех го с благоговение. На големи празници всички им целувахме ръка, а баба целуваше ръката на дядо. След много години, когато баба се разболя и отиде в болница, беше оставила златната си венчална халка в къщи. Попадна ми случайно. Тогава забелязах, че от вътрешната страна има гравиран надпис. Разчетох го. Пишеше: "Бъди ми вярна". Баба почина. На същия ден, точно след една година я последва и дядо. Те не можеха да живеят един без друг, защото се обичаха - обикновено, непретенциозно, патриархално. Истински.

[Pipilota]

Мисля,че повечето които "търпят" по-скоро вече са минали фазата на любовта и вече е останал навика, но определено не е приятно и за двете страни, любовта е това,което свърза хората в една връзка, иначе могат да се намерят и по-добри варианти за да печелиш от този човек, ако целта е това.