Как се справяте с ината на вашето дете?

[teddy]

Няма родител, който да не се е сблъсквал с ината, който проявява неговото дете. Било то, ако не получи това, което поиска или ако го заставят да направи нещо против волята му... Как родителите се справят с този проблем и правилно ли подхождат към създалите се ситуации? Аз например на моменти съм много затруднена как да реагирам. Дъщеричката ми е на 2 годинки, но още от началото прояви характер и показа кой е „шефа“ у дома.
Истината е, че децата в много ранна възраст се научават да манипулират и да получават това, което искат. Идва момент, в който стават по-осъзнати и започват да отстояват себе си, като започват да се инатят и да отричат всичко. Разбрала съм, че трябва да се подхожда с много търпение и разбиране към малкото човече, да се обяснява кое е правилно и кое не е, и да се поставят ясни граници за позволено и не-позволено. Е, не винаги се получава, но се опитвам да не изпадам в паника и да не давам поле на изява на нервите си, защото определено се постига обратния ефект.

[Didoncheto]

Аххх, тази тема е неизчерпаема, особено ако си имаш едно малко скорпионче вкъщи В началото и аз страшно много се изнервях, дори съм пошляпвала шамарчета по дупето, но това определено не е начин да се справим с ината на нашите деца. Повишавах тон, постоянно правех забележки, защото в един момент просто нервите ти не издържат... Но отсреща ми се отговаряше с още по-силен рев, тръшкане по земята, хвърляне на предмети по пода и всякакви от сорта. Сега си налагам да бъда по-спокойна и наистина да обяснявам повече, пък ако не се получи, просто изчаквам бурята да премине

[VIVI]

И аз съм на същото мнение, че не трябва да се прекалява със забраните и забележките, но от друга страна не би трябвало да ги оставяме да си правят каквото поискат, защото в един момент ти се качват на главата. Имам една приятелка, чийто син редовно правеше сцени като излезем на разходка, но недоумявам как ще оставиш детето си да се тръшка и въргаля по земята, защото не си разрешил да направи това, което иска! Нещата трябва да се уравновесяват по някакъв начин и да не се стига до крайности.

[yoanna]

Да ви кажа честно, възмущавах се на майки, които крещят на децата си по улицата, докато и аз не станах родител. Не един път съм си изтървала нервите и не знам как да се справя с този проблем. Постоянното налагане, тръшканията по земята и всякаквите там реакции на протест ме изтощават до краен предел... Май ще трябва да се консултирам с психолог, защото знам, че е важно да съумееш да запазиш спокойствие в такива моменти.

[natali]

Моят син е на 1.7 месеца,зодия лъв,за която се твърди,че нейните представители са изключително инати.Моят маник е един малък инат лъв.Като родител винаги се старая да възпитавам детето си по най-добрия начин.Никога не съм харесвала мълчоганите,които се тръшкат,ритът и викат от инат,но за мое съжаление моят син също се опитва да прави такива номера.За мен всички деца са различни и всяко е с индивидуален подход.Аз лично се старая първо да не си променям решението което съм взела за дадено нещо,независимо дали малкия ще е доволен или не.Също така се старая да разбере,че когато аз искам мога да му дам всичко,но не и когато той ми казва.Засега незнам как бих се справила с ината на обществено място,но се надявам след като във вкъщи успявам да постигна своето,това да важи и за навън.Моя съвет към останалите мами е да дтржат на своето и да не променят решението си за отказ независимо от жалните сълзи,които рони малкото им сладурче,защото децата са много умни и знаят как да ни разчувстват за да им угодим.А всеки родител търси точния подход към своето дете и решава кое и колко му е позволено.

[southern_sun]

Да си призная честно, никога не ми се е случвало детето ми да прояви инат нито на улицата нито у дома. Просто си беше кротко дете, но съм била свидетел на сцени на дете и майка, които ме шокираха. Детето лежеше на земята и крещеше на майка си нецензурни думи, а тя безуспешно се опитваше да го вдигне от там и да го прибере у дома. Молех се да не ми се случи подобно нещо, беше ужасно!

[genata76]

С първото ни дете допуснахме много грешки в това отношение, защото бяхме млади и неопитни. Нямаше толкова много информация по въпроса, колкото има сега и като че ли не споделяхме толкова много за проблемите си. Не еднократно е изяждал шамарче по дупето или през ръцете в опита си да го осмирим, ама той си беше страшен инат и наумеше ли си нещо - край! Изпадал е в истерии, когато не е получавал това, което иска, но никога не съм търпял глезотии и започвах също да крещя отгоре му Сега разбирам, че е огромна грешка да подхождаш агресивно към ситуацията, в която невръстното ти дете се опитва да командва и да се налага. Сега с втория си син се опитваме да бъдем по-спокойни, да обясняваме повече и да не губим контрол върху себе си. Като че ли има по-голям ефект, не знам...
Вярно е, че всяко дете е различно и пречупва нещата през своята призма, но ние като родители трябва да се научим да ги разбираме и подкрепяме, въпреки, че доста често грешат. Да не забравяме, че копират от нас и положителните, и отрицателните страни, и ако ние проявяваме агресия, детето също ще го направи в даден момент.

[monito]

Аз изчаквам "бурята" да премине и едва тогава започвам да обяснявам, защото иначе никой не те слуша, а напротив Многократно съм се опитвала да усмиря детето си, когато се заинати за нещо, но почти никога не ми се е получавало - започва още повече да крещи и направо се опитва да ме надвика. Със сигурност не чува и думичка от това, което му казвам и се опитва всячески да надделее. С течение на времето съм се научила да приемам нещата по-спокойно и да не се изнервям, защото изнервям и него по този начин.

[the princess]

О не знам, как ще се справя.Дано да е кротко дете, по принцип съм малко строга, но не знам като майка как ще съм.Надявам се с времето да се науча и да се нагодя според детето.

[teddy]

Да си призная честно, никога не ми се е случвало детето ми да прояви инат нито на улицата нито у дома. Просто си беше кротко дете, но съм била свидетел на сцени на дете и майка, които ме шокираха. Детето лежеше на земята и крещеше на майка си нецензурни думи, а тя безуспешно се опитваше да го вдигне от там и да го прибере у дома. Молех се да не ми се случи подобно нещо, беше ужасно!

Благородно ти завиждам
Аз в началото си казвах - нека да е ината, да има характер, така по-лесно ще се справя в живота... Слава богу и на мен не ми се е случвало това, което описваш и дано не ми се случи, защото наистина не знам как ще реагирам. Първото, което ми минава през ума е, че ще играе "шамарената фабрика", но надали ще даде положителен резултат Не си представям как цял живот ще се грижиш за детето си, ще го обичаш и ще му даваш всичко от себе си, а то накрая ще се държи по този вулгарен начин с теб! Моля се да не ми се случи, защото е много тъжно!