The_The_Ramone написа:Идват за 20-30 минути, а това вече не е нито бързо, нито помощ. Не ги виня, шофьорите не им правят място, линейките са стари и не са добри за селските пътища...За селата...1-2 часа минимум....
Преди няколко години, брат ми не се чувстваше добре. Беше вечерта и се оплакваше от главоболие. Никой от семейството не обърна внимание. На другата сутрин, когато отидохме в стаята му, тъй като не беше станал на време се оказа, че той се държи неадекватно и не можеше да си каже и името дори. Обадихме се веднага на Бърза помощ. За щастие дойдоха бързо, но младежът (казвам младеж, защото беше не повече от 30 години - можете да си представите какъв опит има), който изкача от линейката след като го преглежда и ние споделяме, че брат ми предишната вечер е пил алкохол веднага решава, че не е нужно да се качва на линейката, че ще му мине.
В крайна сметка, брат ми се оказа, че е имало инсулт, а мозъка му според лекуващите лекари, след преглед на получените снимки е плувал в кръв. Малко му е трябвало изходът да е фатален. Това разбира се се установи, едва когато същия лекар благоволи след преговори да го качи и да го закара във ВМА.
Казвам всичко това, защото в крайна сметка трябва да разграничим проблемите на здравеопазването - липса на пари и липса на желание. Не може да си млад доктор, който вероятно тепърва ще трябва да се доказваш като лекар да пренебрегнеш едно позвъняване за спешна и неотложна медицинска помощ само с един елементарен преглед и въз основа на това, че е споделено, че е пил предишната вечер алкохол да го окачествиш като махмурлук. Мисля, че е време да спрем да се оправдаваме с това, че няма пари. И ако просто някой лекари са решили или са им наредели да пестят повече, докато работят искам да им напомня - те са лекари, а не финансисти. Има хора и двете.
Няма да ви казвам колко странно беше, когато на майка ми й се наложи да бъде откарана спешно в болница с линейка и когато същия този младеж се наложи да дойде с линейката. Просто чист късмет и съвпадение, че е отново той беше изпратен с линейката. Тогава, докато пътуваха с линейката, сестра ми му припомни проблемът, който той е окачествил едва ли не като махмурлук. Надявам се, от този момент този младеж да взима по-сериозно своята работа и да не пренебрегва здравословните проблеми така лекомислено.