Бягствата от училище

[southern_sun]

Дъщеря ми е в онази трудна тинейджърска възраст, в която трябва да се противопоставя на всичко и всички, да се бунтува, да отрича, да налага мнението си. Някои ще кажат, че това е напълно нормално и всеки е минал по този път, но когато става въпрос за учене, нещата не са толкова прости. Да, че не и се учи, е не всеки е отличник, но когато зачестят бягствата от час и започнат да се редят наказания, какво правим? Веднъж уж, че закъсняла, втория път не си била научила урока и така оправдание след оправдание докато не се стигна до последно предупреждение за изключване от училище. Е питам и другите родители с подобен на моя проблем: Как да се справим със отсъствията? Всеки съвет е ценен за мен, моля ви помагайте!

[teddy]

Моята щерка ходи още на ясла и не съм се сблъсквала с подобен проблем, но ще ти кажа при мен как са стояли нещата. Била съм отлична ученичка и въпреки това съм бягала от час - говоря вече за по-горните класове. Дали за кафенце или защото не съм си научила по даден предмет... Майка ми се шегуваше с мен, че се страхува да погледне към кафенето /което е точно до училище/, защото знае, че ще ме види там Предполагам, че всеки от нас е минал по този път, но е нормално да се притесняваш като родител. В 11-ти клас си спомням, че винаги бягахме от часовете по история и накрая направиха родителска среща, за да се изяснят причините. Учителите са обвинявали нас, а майка ми се е изправила и ги е попитала - А задавали ли сте си въпроса защо бягат точно от този час, при това целия клас? Бягахме заради учителката - смениха нашата с един цербер, който по никакъв начин не ни предразполагаше към учебния процес и решихме, че ще се бунтуваме по този начин.
Не знам дали е уместно да ти давам съвети, но родителите ни винаги са говорили с нас за проблемите, които ни вълнуват и за всичко, което ги притеснява. Друг е въпроса, че не винаги сме ги споделяли, де Не са ни наказвали, защото в тази възраст проблемите могат да се изострят и да стигнат още по-далеч...
Ще следя темата с интерес, защото рано или късно и аз ще се сблъскам с подобни проблеми. А да не казвам, че като съм била малка, съм избягала от детската градина Ей така, за да се направя на голяма. Добре, че е била близо до вкъщи и съм се прибрала. Майка ми само където не е откачила от притеснение. Отиват до градината, а учителката й казва, че са ме взели и започва едно обикаляне по баби, въртене на телефони... Поболяли са се направо и накрая ме намират на пейката пред блока, ревяща, а навън един студ и сняг Ако на мен ми се случи нещо подобно... не знам.
Мисълта ми е, че винаги има причина, която може да се изясни в процеса на разговор, стига дъщеря ти да е достатъчно откровена с теб. Най-вероятно е нещо безобидно, но не бива да се пренебрегва - трябва да разбере, че греши и да се замисли следващия път преди да предприеме нещо такова.
Успех, от приятели знам колко е трудно да имаш тийнейджър вкъщи!

[Silvi]

Моята щерка ходи още на ясла и не съм се сблъсквала с подобен проблем, но ще ти кажа при мен как са стояли нещата. Била съм отлична ученичка и въпреки това съм бягала от час - говоря вече за по-горните класове. Дали за кафенце или защото не съм си научила по даден предмет... Майка ми се шегуваше с мен, че се страхува да погледне към кафенето /което е точно до училище/, защото знае, че ще ме види там Предполагам, че всеки от нас е минал по този път, но е нормално да се притесняваш като родител. В 11-ти клас си спомням, че винаги бягахме от часовете по история и накрая направиха родителска среща, за да се изяснят причините. Учителите са обвинявали нас, а майка ми се е изправила и ги е попитала - А задавали ли сте си въпроса защо бягат точно от този час, при това целия клас? Бягахме заради учителката - смениха нашата с един цербер, който по никакъв начин не ни предразполагаше към учебния процес и решихме, че ще се бунтуваме по този начин.
Не знам дали е уместно да ти давам съвети, но родителите ни винаги са говорили с нас за проблемите, които ни вълнуват и за всичко, което ги притеснява. Друг е въпроса, че не винаги сме ги споделяли, де Не са ни наказвали, защото в тази възраст проблемите могат да се изострят и да стигнат още по-далеч...
Ще следя темата с интерес, защото рано или късно и аз ще се сблъскам с подобни проблеми. А да не казвам, че като съм била малка, съм избягала от детската градина Ей така, за да се направя на голяма. Добре, че е била близо до вкъщи и съм се прибрала. Майка ми само където не е откачила от притеснение. Отиват до градината, а учителката й казва, че са ме взели и започва едно обикаляне по баби, въртене на телефони... Поболяли са се направо и накрая ме намират на пейката пред блока, ревяща, а навън един студ и сняг Ако на мен ми се случи нещо подобно... не знам.
Мисълта ми е, че винаги има причина, която може да се изясни в процеса на разговор, стига дъщеря ти да е достатъчно откровена с теб. Най-вероятно е нещо безобидно, но не бива да се пренебрегва - трябва да разбере, че греши и да се замисли следващия път преди да предприеме нещо такова.
Успех, от приятели знам колко е трудно да имаш тийнейджър вкъщи!

Да ти кажа честно аз не съм бягала от часове, винаги ми за мен е било страхотен купон на училище и съм си ходила с кеф. Бяхме клас с повече момчета от колкото момичета, но си ни уважаваха истински. Никога няма да забравя всяка година събираха пари и ни купуваха цветя, бяхме наистина сплотен клас. Нямаше такива, които да бягат от часове правихме на луди цялото училище, но после всички плачеха за нас. Ние бяхме духа и сърцето на училище.

[ДжЪз]

Как да се справим със отсъствията? Всеки съвет е ценен за мен, моля ви помагайте!

Според мен най-добрият начин е да я оставиш сама да разбере грешката си. От личен опит знам, че колкото повече ти говорят, толкова повече действаш напук.

[boncho green]

Може би трябва да обърнеш нещата в нейна полза, колкото и нелепо да звучи. Опитай се да й обясниш, че ако просто стои в часовете и малко от малко слуша какво говори учителя, после няма да отделя толкова време за учене вкъщи. Стоенето в часовете също така допринася за по-доброто мнение на учителите, съответно - по-лесно ти пишат хубаво оценки. Понякога дори не е необходимо да ги слушаш, а само да ги "гледаш с разбиране" и те те харесват. А всички знаем, че учителите, колкото и да твърдят, че са безпристрастни, винаги си имат някакви симпатии към определени хора в класа - именно хората, които им стоят в часовете.

[SunFlower]

Може би трябва да обърнеш нещата в нейна полза, колкото и нелепо да звучи. Опитай се да й обясниш, че ако просто стои в часовете и малко от малко слуша какво говори учителя, после няма да отделя толкова време за учене вкъщи. Стоенето в часовете също така допринася за по-доброто мнение на учителите, съответно - по-лесно ти пишат хубаво оценки. Понякога дори не е необходимо да ги слушаш, а само да ги "гледаш с разбиране" и те те харесват. А всички знаем, че учителите, колкото и да твърдят, че са безпристрастни, винаги си имат някакви симпатии към определени хора в класа - именно хората, които им стоят в часовете.

Напълно съм съгласна с теб, колкото и да отричат учителите винаги си имат любимци сред учениците.Това са ученици, които просто не им провалят часовете, слушат, дори и да не разбират какво им казват и полагат някакви усилия да изкарат една средна оценка, макар, че получават винаги високи. Винаги го е имало това и винаги ще го има.

[delinda]

Когато бях малка и аз много бягах от училище. Висях по кафета, ходех на срещи с гаджета ... и така. Спрях да го правя, когато започнах да имам план за бъдещето си. Когато осъзнах какво точно искам от живота осъзнах, че училището е важно за мен. Мисля, че това се случва с много деца....

[Gabbriella]

Аз лично не бях бягала от училище до 9 клас, имах отсъствия само заради болест. Някъде към края на учебната година с живи зорове ме накараха да си тръгна и когато стигнах вкъщи (25 минути път) класната ми звъни да ми каже да събирам класа веднага, защото директорката разбрала и аз в шок
Сега съм 11 клас (само 2 години минали..)и най-много да съм си тръгвала 2-3 пъти. И забележете имам повече извинени (по болест), отколкото тези които си бягат от часове така почти всеки ден, ако не и всеки.. и понеже им се разминава те продължават да си бягат. А класната ни е една мързелана дето укрива отсъствия и я мързи да се обажда на родителите, които нищо не знаят за отсъствията на децата си...

[denkaruseva]

Oхх позната ми е трудната тинейджърска възраст. Моят внук е в десети клас и също е понатрупал доста отсъствия.При нас проблемът е с успиването...Всяка сутрин са големи увещавания, а той също се налага често. И аз бих приела съвет...

[dacheva.denica]

Ако си плащаха да ходят на училище, нямаше да бягат. Просто не могат да оценят, че е за тяхно добро, затова и бягат.