Такааа, ще ви разкажа вчера какво ми се случи
Отивам да взема малката от ясла и Госпожата ме застрелва с въпроса - Да не сте се разделили с баща й? Много се беше притеснила милата и ме попита едвам, едвам, за да не я чуе моята хубавица... При което аз естествено се разсмях от сърце и й отговорих, че сме си заедно, а тя на свой ред ми отговаря - Знаеш ли какво ми каза днес? Дойде при мен, за да ми каже, че ти си отишла на работа и аз й казах, че сигурно и тати е отишъл да работи, при което получавам следния отговор - Тати си отиде
Не знаех как да й отговоря, защото си помислих, че сте се разделили
Само да вметна, че дъщеря ми е на 2 години и половина... Голям е образ - не спира да бърбори и все ги ръси едни
: По принцип всяка сутрин мъжа ми ни кара до яслата, аз слизам да я заведа до групата, а той ме чака отвън. Нашата мома сигурно си е помислила, че ни оставя до яслата и си тръгва, ама тя Госпожата откъде да знае. Разказах случката на баща й и той се обърна към малката с думите - Браво, бе тати, добре си ни подредила
Сигурно ще се сетя и за други изцепки, та пак ще пиша по темичката