Първо искам да поднеса съболезнованията си на семейството на Пламен, защото предполагам, че колкото е голяма радостта на близките на спасеното от него дете, толкова е голяма и трагедията за българското семейство. Силно се надявам да има все повече хора в обществото ни с такова ниво на жертвоготовност и такова благородие!
Като четох тази история, си спомних за инцидента с българските деца в река Лим. След трагичната случка стана ясно, че дори учителите в автобуса са искали да се спасят първи, докато след тях е имало деца, които се давят. Няма да забравя и това, че една от учителките дори се е върнала да си вземе дамската чанта и се е наложило отново да я повдигат, за да я извадят от потъващия автобус...
В същото време едно момче - спортист от училищния отбор и отличник, до последния момент е подавало деца през люка на автобуса. Спасило е десетки деца, докато то самото не се удавило... Съжалявам само, че не си спомням името на това момче, защото точно тези имена не бива да забравяме. Медиите ни пълнят главите с имена от "родния елит", които вече и на сън можем да повторим и също така да кажем кой е замесен в поредния поп-фолк- или футболен скандал, но имената на истинските герои се забравят за броени дни... Жалко за нас!