"Със сърф по Хималаите"

[Teodora.G]

Здравейте!
Скоро прочетох "Със сърф по Хималаите" на Рама Д-р Фредерик Ленц.

Изключително въздействаща книга! Ето и краткото описание на книгата, което е отзад на корицата, за да добиете бегла представа за какво иде реч:

"Постигането на просветление те прави щастлив завинаги! То те освобождава от душевните и емоционални болки и терзания, които замъгляват живота на обикновените човешки същества. Когато си просветлен, живееш в състояние на постоянен екстаз,светлина и радост."
Учителя Фуап
Понякога дори и най-невероятните приключения могат да бъдат истински. Млад сноубордист пристига в Непал, за да полети сред снеговете на "Покрива на света", но там го очаква необикновена среща с будистки монах и животът му се променя завинаги.
Сред кристалната чистота на хималайските върхове младият търсач на силни усещания е завладян от харизматичните откровения на Учителя Фуап, който го посвещава в съкровените тайни на просвещението. Разговорите и пътешествията на сноубордиста със загадъчния монах
разкриват пътя към вълнуващия свят на невидимите сили, законите на кармата и нирвана, отварянето на третото око и други тайнства на тантристкия будизъм.
Подобна на "Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет" от Робърт Пърсиг, книгата представя карането на сноуборд като път към просветлението, учи ни как да освободим съзнанието си, за да владеем себе си в мига и за вечността.''

След като прочетох книгата, се замислих за спорта като цяло. Можеш ли да станеш професионалист в колоезденето или сърфинга (например), ако не усещаш колелото или сърфа като част от теб? Къде е границата между здравословния адренали и страха, който парализира мозъка и тялото ти? Имате ли случка в историята си, когато истински сте се съжалявали, че практикувате даден спорт? Или сте го практикували без да изпитвате удоволствие от това? Вярно ли е твърдението на някои, че спортът комбинира ума и тялото и за да спортуваш сполучливо - те трябва да са "на една вълна"?

[Снежана]

Що се отнася до спорта не може да имаш някакво хоби ( тъй като спорта е хоби) и да го правиш с нежелание. Спортът е развлечение, спортът е удоволствие.

[Teodora.G]

Що се отнася до спорта не може да имаш някакво хоби ( тъй като спорта е хоби) и да го правиш с нежелание. Спортът е развлечение, спортът е удоволствие.

Спортът е удоволствие, да!А дали е удоволствие за малкото дете, което за пръв път се качва на колело, страх го е да потегли само, панира се при гледката на асфалтова настилка и погледите на мама и татко?И обикновено всичко това е съпроводено от много падания...
От 4 сезона карам сноуборд и да ти кажа в началото не изпитвах никакво удоволствие от това да падам на всеки метър, да ям сняг, да усуквам колената и китките си (травми, които могат да си останат цял живот). Виждах как всичките ми приятели карат заедно и се забавляват, а аз не можех да ги настигна и се налагаше да се "изравям" от преспите сама... сълзи са ми потичали!Все едно някой друг ме беше завързал за дъската, а не по мое желание...сега е различно!Имам контрол над дъскатаСега усещането от "нахлуващият" в тялото ми адреналин, ме кара да се чувствам по-жива от всякога!
За това говоря аз.