mar4e_sz написа:Четенето в Интернет...ние българите много обичаме да се лекуваме по Интернет, а сега и любимците си подхванахме...щом може да се лекуваме по Нет-а, защо са ни тогава лекари?
Ами... Точно за това става въпрос. Че по Мрежата не може да се лекуваме, можем само да четем как лекуват по другите места и да роним сълзи.
За да не излиза, че се заяждам, ще дам конкретен пример. Покрай проблем с морско свинче, се свързах с главния ветеринар на Московския зоопарк, за когото руснаците се кълнат, че е най-добрият им специалист по дребни и екзотични животни. Той, въпреки заетостта си, намери време и желание да ми отговори веднага и да се съгласи да ми помогне при уточняване на диагнозата, защото тукашните лекари ми бяха дали две различни такива. За целта ми поиска резултати от рентген, биопсия и изследване на кръвта.
Респектирана от поста и славата му, се обърнах към Клиниката за дребни животни на Тракийски университет, за да направят въпросните изследвания (нали там са най-добрите специалисти). Трябва ли разкажа как бях навикана само при споменаването и включването в едно изречение на думите "кръв" и "морско свинче"? Оказа се, че у нас никой не взима кръв за изследване на морски свинчета - не можело. Другаде могат. Пак така у нас никой не дава гаранция, че морско свинче ще оживее след поставянето на упойка. Другаде могат и даже оперират редовно. Досега никъде не съм прочела в чуждите форуми за починало след поставяне на упойка морско свинче. (А тук лекар беше достатъчно почтен и искрен да ми заяви: "Намери ми маска и ще го упоя безопасно с газ. Но на този етап не мога да гарантирам, че ще преживее упойката.")
Не знам за вас, но мен много ме досрамя, че трябваше да напиша на Алшинецки: "Ами, съжалявам много, но не мога да Ви пратя изследванията, за които помолихте, защото тук не могат да ги направят..."
Вярно, в интерес на истината, направиха биопсия, даже бяха много мили накрая, когато ми съобщиха диагнозата, но... Продължавам да се чудя защо у нас така се гледа с пренебрежение и насмешка на дребните и евтини животинки, които отглеждаме и които стават част от семейството ни. Какво като са евтини, то и бездомно куче да прибереш, съвсем без пари излиза, но това не се отразява на факта, че когато се грижиш за едно живо същество, ти се привързваш и те боли, когато не можеш да му помогнеш. И се отчайваш, когато откриеш, че хората, които уж трябва да му помогнат, също не могат. Не, защото не искат, а защото не знаят как. Или нямат с какво.
За бруталните случаи, на които съм се начела, няма да разказвам. Само мога да бъда благодарна, че открих няколко лекари в нашия град, които имат желание и успяват да влизат в час относно гризачите и знам, че ако заведа свинче, което е спряло да се храни, ще се сетят да му видят първо зъбите, вместо да обявят, че има запек, да го налеят с течен парафин или олио и да му правят клизми, докато издъхне в ръцете им, както правят по другите градове у нас.
