Консултация: Антония Ганчева - психолог

Служебен форум

Re: Консултация: Антония Ганчева - психолог

Мнениеот sneja16 » 01 Юни 2011, 15:49

Здравейте, др. Ганчева, искам да споделя за моя проблем в момента не съм в БГ, но изпитвам страх от елементарни неща, получавам изпотяване от напрежение и притеснение, тоест притеснявам се от нищо, а не искам да е така. Не знам защо така се случва с мен незнам. Ходих на лекар невролог в БГ преди 5 месеца и ми изписа Ревотрил 0,5 по схема и за главоболие - МИГ 400, така 3 месеца беше добре и като изпих хапчетата след това отново, даже взе да ме стягат лимфните възли от притеснение и от мислене незнайно за какво, опитвам се да се успокоявам, но не се получава. Вие какво ще ме посъветвате, какво да направя, да отида ли пак на лекар или незнам вече как да постъпя. Моля за помощта ви!!Благодаря ви!

П.С. Преди 4,5 години ползвах Ревотрил и Витамин В месеца и се оправих и сега отново, но не се получава.
sneja16
 
Мнения: 1
Регистриран на: 31 Май 2011, 18:02

Re: Консултация: Антония Ганчева - психолог

Мнениеот AntoniaGancheva » 05 Юни 2011, 23:19

sneja16 написа:ZDR.d-r. Gncheva ,Iskam da spodelq za moq problem v momenta ne sum v BG,no izpitvam strax ot elementarni ne6ta,polu4avam ispotqvane ot naprejenie i pretesnenie ,toes pritesnqvam se ot ni6to ne iskam da e taka .no neznam za6to e taka kakvo se slu4va s men ne znam.Xodix na lekur nevrolog v BG predi 5 mesetsa i mi ispisa REVOTRIL0,5 PO SXEMA I ZA GLAVOBOLIE 4E GO IMAX MIG 400 taka 3 mesetsa be6e dobre i kato ispix xap4etata sled tova otnovo daje vze da me stqgat limnite vuzli ot priesnenie i ot mislene neznaino za kakvo ,opitvam se da se ospokoqvam ,no ne se polu4ava vie kakvo 6te me posavetvate kakvo da na pravq ,da otida li pak na lekar ili neznam ve4e kak da postupq .Molq za pomo6tavi BLAGODARQ VI!



P/S Predi 4,5 godini pak polzva revotril i vitamin B za 3 mesetsa i se opravix i sega otnovo ,no ne se polu4ava !


Здравейте, най- добре е отново да посетите лекар,и да споделите проблема си .
Причините за него могат да са различни, но симптоматичното приемане на лекарство няма да ги премахне.
Когато успеете да се върнете в България, е най- добре да потърсите помощ от психолог.
След това ,да се обърнете и към друг вид специалист- невролог или хомеопат .
Аватар
AntoniaGancheva
 
Мнения: 16
Регистриран на: 05 Апр 2011, 11:32

Re: Консултация: Антония Ганчева - психолог

Мнениеот ivanova_jenya » 28 Юни 2011, 12:16

Здравейте, не знам от къде да започна. Казвам се Женя Иванова, от 8 години се познавам с моя вече съпруг. В началото живяхме разделени първите 3 години защото аз бях ученичка в гимназията. Средата на 2006г. заживяхме заедно, а тази година февруари сключихме брак и май месец ни се роди прекрасен син. Проблема ми е следния ревнувам го ужасно много за което според мен имам причина но той казва че си въобразявам и съм имала болен мозък. Как започна всичко – докато поддържахме връзката от разстояние няколко пъти съм го хващала да ме лъже пример: Беще на купон а аз работих сервитьорка в моя град. Имах 2 gsm карти когато се прибрах ( 02:00ч.) му звъннах и му пожелах лека нощ, той все още беше на купона проблем нямаше, но когато сложих другата карта получих смс който ми беше писан в 22:30ч. че се е прибрал, след което нормално от моя страна да звънна и да попитам какво стана тъй като преди минути ми е казал че е още на купона ДА АМА НЕ той не ми вдигна. Дал си е тел. на друго момче после го изключи и т.н. ОК всичко мина преглътнах затворих си очите. Оттогава си загубих цялото доверие в него. Сега проблема ни е следния – казвам му че се дразня от жени което е нормално щом ревнувам давам му примери какво да не прави за да не ме подразни но той ги прави въпреки че знае- после казва не се съобразих не помислих че това ще те подрани и т.п. Да вметна не ревнувам от въздуха а от постъпките му т.е. Той работи като барман и сервитьор Преди да родя му казах : „сега като се роди детето ако имаме проблем тоест детето плаче или нещо друго не го споделяй с клиентите ти не казвай че не можем да се справим , той каза добре. върха беше когато бебо се роди имаше колики и плачеше и той решил да попита една клиентка с дете защо плаче нашето бебе : естествено когато ми каза какво е направил побеснях попитах го защо нали ти казах да не питаш а той ми каза : „ ами не знам просто попитах и след това се сетих ти какво ми каза” Такива подобни ситуации имаме всеки ден не можем да се справим кажете ми моля ви се къде е проблема . Аз ли съм много ревнива или той ме прави такава. Не е нормално да ти кажат да не правиш това защото партньорът ти се дразни а ти да го правиш и след това да казвам ами не знам защо съм го направил. Другото което ми казва е Ако ТИ СПРЕШ ДА МЕ РЕВНУВАШ АЗ НЯМА ДА ПРАВЯ ТАКА. Не разбирам аз ли го карам да прави така или той ме кара да се съмнявам в него. Дайте ми съвет какво да правя. Кой е виновен за моята ревност: Моето подсъзнание или неговите постъпки. Благодаря Ви предварително. С Уважение : Женя Иванова
ivanova_jenya
 
Мнения: 1
Регистриран на: 28 Юни 2011, 12:12

Re: Консултация: Антония Ганчева - психолог

Мнениеот AntoniaGancheva » 30 Юни 2011, 11:42

ivanova_jenya написа:Здравейте, не знам от къде да започна. Казвам се Женя Иванова, от 8 години се познавам с моя вече съпруг. В началото живяхме разделени първите 3 години защото аз бях ученичка в гимназията. Средата на 2006г. заживяхме заедно, а тази година февруари сключихме брак и май месец ни се роди прекрасен син. Проблема ми е следния ревнувам го ужасно много за което според мен имам причина но той казва че си въобразявам и съм имала болен мозък. Как започна всичко – докато поддържахме връзката от разстояние няколко пъти съм го хващала да ме лъже пример: Беще на купон а аз работих сервитьорка в моя град. Имах 2 gsm карти когато се прибрах ( 02:00ч.) му звъннах и му пожелах лека нощ, той все още беше на купона проблем нямаше, но когато сложих другата карта получих смс който ми беше писан в 22:30ч. че се е прибрал, след което нормално от моя страна да звънна и да попитам какво стана тъй като преди минути ми е казал че е още на купона ДА АМА НЕ той не ми вдигна. Дал си е тел. на друго момче после го изключи и т.н. ОК всичко мина преглътнах затворих си очите. Оттогава си загубих цялото доверие в него. Сега проблема ни е следния – казвам му че се дразня от жени което е нормално щом ревнувам давам му примери какво да не прави за да не ме подразни но той ги прави въпреки че знае- после казва не се съобразих не помислих че това ще те подрани и т.п. Да вметна не ревнувам от въздуха а от постъпките му т.е. Той работи като барман и сервитьор Преди да родя му казах : „сега като се роди детето ако имаме проблем тоест детето плаче или нещо друго не го споделяй с клиентите ти не казвай че не можем да се справим , той каза добре. върха беше когато бебо се роди имаше колики и плачеше и той решил да попита една клиентка с дете защо плаче нашето бебе : естествено когато ми каза какво е направил побеснях попитах го защо нали ти казах да не питаш а той ми каза : „ ами не знам просто попитах и след това се сетих ти какво ми каза” Такива подобни ситуации имаме всеки ден не можем да се справим кажете ми моля ви се къде е проблема . Аз ли съм много ревнива или той ме прави такава. Не е нормално да ти кажат да не правиш това защото партньорът ти се дразни а ти да го правиш и след това да казвам ами не знам защо съм го направил. Другото което ми казва е Ако ТИ СПРЕШ ДА МЕ РЕВНУВАШ АЗ НЯМА ДА ПРАВЯ ТАКА. Не разбирам аз ли го карам да прави така или той ме кара да се съмнявам в него. Дайте ми съвет какво да правя. Кой е виновен за моята ревност: Моето подсъзнание или неговите постъпки. Благодаря Ви предварително. С Уважение : Женя Иванова





Здравейте Женя, ситуацията при вас е явно доста изнервяща и тревожна, дете и съпруг ,който ревнувате.....
В момента се концентрирайте върху това да отгледате детето си , а и не забравяйте ,че мъжете не са моногамни, за съжаление.След раждането една жена обикновенно изпада в омъгьосън кръг от задължения , но вярвам ,че ще се справите успешно.При първа възможност ви съветвам да потърсите колега- семеен терапевт и да го посетите заедно със съпруга си.
Аватар
AntoniaGancheva
 
Мнения: 16
Регистриран на: 05 Апр 2011, 11:32

Re: Консултация: Антония Ганчева - психолог

Мнениеот sky » 04 Сеп 2011, 09:44

Здравейте!
Как мога да се оттърся от постоянната тъга и болка от отчуждението на моят син и неговото семейство и от невъзможността да виждам внучетата си, наложено от снаха ми? Патология ли е да преживявам тежко всяка негативна реакция от страна на сина ми и снаха ми, след години разбирателство и приемане? Как на практика може да живее пълноценно човек, който е задраскан от списъка на най-близките си?
Ще Ви бъда благодарна, ако ми отговорите.
sky
 
Мнения: 18
Регистриран на: 25 Авг 2011, 22:25

Re: Консултация: Антония Ганчева - психолог

Мнениеот sky » 09 Сеп 2011, 19:09

Г-жо Ганчева,
Вероятно нямате възможност да отговаряте на всички въпроси, зададени Ви във форума, а може би не всички Ви се виждат достатъчно ангажиращи, и ако е така, би било добре да бъда уведомена, за да не търся всеки ден във форума отговор. Мисля, че така ще бъде най-коректно към всички, които Ви пишат и въпросите им остават висящи.
sky
 
Мнения: 18
Регистриран на: 25 Авг 2011, 22:25

Re: Консултация: Антония Ганчева - психолог

Мнениеот вивиана георгиева » 14 Окт 2011, 22:06

Здравейте д-р Антония Ганчева ,пише Ви една изстрадала жена на 39 г.от 97 г съм с депресивни разстройства вследствие на раждане изпаднах в паническо разстройство лекуваха ме с Анафранил и Ривотрил много трудно лечение сменяха ми лекарството с Прозак но от него бях непрекъснато превъзбудена и отслабнах драстично не ми се ядеше вечно чувствах напраежение и тревожност започнах Серопрам и след известен период 1 година го замениха с Асентра пия си го но 3 години вече се задълбочава променливоста в настроението ми отидох за консултация при психотерапевт и тя ми каза че нейната диагноза не съвпада с тази на колегите и написа БАР и поиска да вляза в болница за да ме лекува там уплаших се ужасно аз вече бях ходила там след развода ми и щях да се побъркам още повече....имаше много и от всичко обадих и се и тя ми затвори когато и казах че съм се уплашила да вляза в психиатрията ....оттогава нямам назначено адекватно решение започнах да търся сама отговори въпросът ми е такъв какъв медикамент да избера Литий или Ламотрижил в комбинация или индивидуално защото ми омръзна да се моля да ме лекуват а не да ми предлагат болница смятам че лечението ми извн нея също е възможно.Благодаря Ви
вивиана георгиева
 
Мнения: 1
Регистриран на: 14 Окт 2011, 21:49

Re: Консултация: Антония Ганчева - психолог

Мнениеот AntoniaGancheva » 18 Окт 2011, 16:15

вивиана георгиева написа:Здравейте д-р Антония Ганчева ,пише Ви една изстрадала жена на 39 г.от 97 г съм с депресивни разстройства вследствие на раждане изпаднах в паническо разстройство лекуваха ме с Анафранил и Ривотрил много трудно лечение сменяха ми лекарството с Прозак но от него бях непрекъснато превъзбудена и отслабнах драстично не ми се ядеше вечно чувствах напраежение и тревожност започнах Серопрам и след известен период 1 година го замениха с Асентра пия си го но 3 години вече се задълбочава променливоста в настроението ми отидох за консултация при психотерапевт и тя ми каза че нейната диагноза не съвпада с тази на колегите и написа БАР и поиска да вляза в болница за да ме лекува там уплаших се ужасно аз вече бях ходила там след развода ми и щях да се побъркам още повече....имаше много и от всичко обадих и се и тя ми затвори когато и казах че съм се уплашила да вляза в психиатрията ....оттогава нямам назначено адекватно решение започнах да търся сама отговори въпросът ми е такъв какъв медикамент да избера Литий или Ламотрижил в комбинация или индивидуално защото ми омръзна да се моля да ме лекуват а не да ми предлагат болница смятам че лечението ми извн нея също е възможно.Благодаря Ви

Здравейте, аз като терапевт не се занимавам с психиатрични лекарства ,които са предписвани в случая.Просто психолозите нямат такива права и познания,и за това на въпроса Литий или Ламотрижил не мога да отговоря.Моето продложение , тъй като имам дифицит на информация относно събитията около вас, случващи се във времето- много добър терапевт в комбинация с добър психиатър за да засечете мнения и диагнози.Но ви съветвам да не се самолекувате за да не се влошите.
Раждане ,развод или други емоционални събития са често отключващ фактор за депресии и панически разтройства.
И този в случай важи основното правило - качествен лекар и добра и лечима доза лекаство
Аватар
AntoniaGancheva
 
Мнения: 16
Регистриран на: 05 Апр 2011, 11:32

Re: Консултация: Антония Ганчева - психолог

Мнениеот mimka156 » 26 Ное 2011, 14:56

Здравейте г-жо ,Ганчева ! Незнам от къде да започна своя проблем,по това доста личи моята обърканост.аз съм момиче на 18 год.Родителите ми са разведени,докато съм била малка,живея с майка си която е доста изстрадала жена.още ,като бях малка бях доста ограничавана,живеех в страх,майка ми заключваше вечер врата на стаята ,след това като се отделих в друга стая слага столове на вратата към терасата и до днес е така от страх го прави.За нея е важно да имам добри оценки,да се държа добре с ученицита и да бях такава,но не ми дава да ходя на събирания с приятели,след училище веднага ми звъни да се прибирам и час да закаснея ми звъни каде съм с кой съм,трябва да съм се пребрала като се стъмни,не ми дава да имам гадже,била съм малка ... :(:(:( и докато гледам както другите деца се забавляват,излизат с приятели аз трябвало само да уча да се иззуча.От весело момиче,станах затворено в себе си,неразговорлива,отдръпнах се от приятелите и останах сама ,като съм си сама само плача.Опитах да се да се противопоставя,разговори,нищо.Викахме ,карахме се и пак нищо.ако сгреша някъде ,веднага вдига врява и ми се кара, а ако не правя грешки,как ще се поучавам от тях.Нямах страх в себе си,но вече ужасно ми повлиява всичко това и изпитвам страх,а не искам да е така.Искам да се справя с това,да уча да стана човек,но от всичко това нямам желание за нищо,нито да живея.Никакво разбирателство нямам с нея.Може ли да ми дадете някакъв съвет ?
mimka156
 
Мнения: 1
Регистриран на: 26 Ное 2011, 14:43

Re: Консултация: Антония Ганчева - психолог

Мнениеот AntoniaGancheva » 28 Ное 2011, 11:25

mimka156 написа:Здравейте г-жо ,Ганчева ! Незнам от къде да започна своя проблем,по това доста личи моята обърканост.аз съм момиче на 18 год.Родителите ми са разведени,докато съм била малка,живея с майка си която е доста изстрадала жена.още ,като бях малка бях доста ограничавана,живеех в страх,майка ми заключваше вечер врата на стаята ,след това като се отделих в друга стая слага столове на вратата към терасата и до днес е така от страх го прави.За нея е важно да имам добри оценки,да се държа добре с ученицита и да бях такава,но не ми дава да ходя на събирания с приятели,след училище веднага ми звъни да се прибирам и час да закаснея ми звъни каде съм с кой съм,трябва да съм се пребрала като се стъмни,не ми дава да имам гадже,била съм малка ... :(:( и докато гледам както другите деца се забавляват,излизат с приятели аз трябвало само да уча да се иззуча.От весело момиче,станах затворено в себе си,неразговорлива,отдръпнах се от приятелите и останах сама ,като съм си сама само плача.Опитах да се да се противопоставя,разговори,нищо.Викахме ,карахме се и пак нищо.ако сгреша някъде ,веднага вдига врява и ми се кара, а ако не правя грешки,как ще се поучавам от тях.Нямах страх в себе си,но вече ужасно ми повлиява всичко това и изпитвам страх,а не искам да е така.Искам да се справя с това,да уча да стана човек,но от всичко това нямам желание за нищо,нито да живея.Никакво разбирателство нямам с нея.Може ли да ми дадете някакъв съвет ?
Здравей ,както сама се досещаш не е нормално такова изолиране от страна на майка ти. Рано или късно ще "скъсаш синджира" и ще стане по- лошо.Само ,че.........майка ти забравя ,че си пълнолетна на 18 годинии сама решаваш съдбата си.
Като цяло подбни отношения между майка и дъщеря са за терапевтична работа , за да се чуе и другия участник и неговите мотиви.
Добре е да пренесеш "Корените " и да започнеш самостоятелно да се грижиш да себе си, да учиш или работиш , може би повече второто - то дава и независимост.Помисли за алтернативите ,тези ,които са в границите на възможното , защото иначе рискуваш да прекараш живота си- изолирана и зависима ,а може би и нещастна.
Аватар
AntoniaGancheva
 
Мнения: 16
Регистриран на: 05 Апр 2011, 11:32

ПредишнаСледваща

Назад към Заключени теми

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта