Превенция и Борба със Зависимости

[ovagimyan]

Усмихни се,ще ти подам ръка,
заедно ще се преборим със зависимостта!

Проблемът за различните зависимости е част от ежедневието ни, с него се сблъскваме всеки ден. Проблем, който може да почука и на нашата врата. А най-лошото е, че той дори не почуква, той търси съвсем тесен процеп, толкова малък, че да успее да се промуши и да влезе в нечие съзнание – обикновено объркано, обикновено изтерзано от проблеми, от недоимък или от свръхизлишък, претъпкано с информация или беднота и преживявания. Най-страшното е, когато похити детското съзнание.
Проблемът се задълбочава,хората все по- често започват да посягат към лесното решение,тези хора сме всички ние,аз, ти,семейството,приятелите,колегите,онзи който стой срещу нас в автобуса или върви по улицата. Засегнатите се борят поединично и обикновено безуспешно, а ние като общество се сещаме за проблема, когато вече е късно.
Разбира се,всяко едно от пристрастяванията към: цигари,алкохол,наркотици има различна степен на чисто физическа или психическа опасност,но всички те са израз и концентрация на един огромен,дълбоко вкоренен в съзнанието на човека проблем.
За всеки от нас той е различен,индивидуален и е малката дупчица в съзнанието ни,която обаче с времето се превръща в гангрена,която разяжда както физиката така и психиката ни.Всичко на пръв поглед толкова безобидно,какво толкова,но какво представлява зависимостта и защо е толкова страшна?
Зависимостта е загуба на контрол върху количеството и честотата на употреба на дадено вещество.
Една цигара-имам проблем,нервен съм.
Една цигара- изчезни щом не си като нас.
Една цигара- сутрин с кафе.
Една цигара- стана ми толкова тежко от храната.
Една цигара-искам да съм слаб,убива апетита.
Една цигара-,а ти за какво?
.........................................................................................
.........................................................................................
Една чашка на пръв поглед толкова безобидна,една чашка,какво толкова...
Една Чашка-за да не ме смятат за консерва.
Една Чашка-имам проблем,нервен съм.
Една Чашка- изчезни щом не си като нас.
Една Чашка- сам съм
Една Чашка,а ти за какво?
.............................................................................................
.................................................................................................

Една доза на пръв поглед толкова безобидна,една доза,какво толкова...
Една доза- за да не ме смятат за консерва.
Една доза- неразбран съм
Една доза- имам проблем
Една доза-шоуто е супер
Една доза-влизам в моя свят
Една доза-хиляди причини
Една доза,а ти за какво?

...........................................................................................................
...........................................................................................................
Работата е там,че хората сме склонни да избираме именно онези неща,които са най -лоши за нас.
Най -голямото удоволствие за душата е най- тежкото наказание за съзнанието,а именно да успееш да пребориш собственото си желание.
Ти можеш ли?
....................................................................................................

[southern_sun]

Имам тинейджър у дома, който пуши от две години. Опитах какво ли не, но не се получава. Пробвах с беседи, показвах какво се случва с белите дробове при пушач, аз също пуших, но ги отказах. Помогнете ми как да обясня на детето си, че това не е правилното, че сама разболява организма си!?

[Radost]

Девойка?
Зарежи предупрежденията за евентуални здравословни проблеми - ако е нормално дете, изобщо няма да се впечатли. На тази възраст всички са маклаудовци - безсмъртни.
Наблегни на козметичните проблеми вследствие на тютюнопушенето - ранните бръчки, пожълтелите пръсти и нокти, гадната миризма, неприятното усещане при целувка с пушач, пресметнете колко тоалети и козметика би си купила със спестените от цигари пари...
Не размахвай тояга, а подай морковче.

[southern_sun]

Девойка?
Зарежи предупрежденията за евентуални здравословни проблеми - ако е нормално дете, изобщо няма да се впечатли. На тази възраст всички са маклаудовци - безсмъртни.
Наблегни на козметичните проблеми вследствие на тютюнопушенето - ранните бръчки, пожълтелите пръсти и нокти, гадната миризма, неприятното усещане при целувка с пушач, пресметнете колко тоалети и козметика би си купила със спестените от цигари пари...
Не размахвай тояга, а подай морковче.

На теория е лесно, но...аз първо от там започнах, че кожата се състарява, а тя държи на външния си вид. После миризмата и така нататък. Чакам да израсте възрастта, но докато чакам съм се замислила дали да не я вкарам в онкодиспансера? Крайно, но смятам ефикасно!!!!

[ovagimyan]

Здравейте, трудно е да обясниш на някой нещо,което той просто отказва да чуе. Вашето дете не Ви чува,то предпочита да Ви изолира от собствения си свят и да Ви покаже,че е самостоятелно и може само да взема решения. Отрицателният подход към решението на проблема е доста спорен,той рядко има успеваемост. Обичайте детето,всеки ден му показвайте,че сте до него,че го приемате такова каквото е.Изслушвайте го,колкото и да е трудно. Разберете какво обича да прави най-много и го правете заедно. Оставете детето да ви преоткрие,така заедно ще можете да решите проблема. Изходът е екипност на цялото семейство,всички заедно за една обща цел.
Трябва да сте готови, детето да премине през чувство на нормална емоционална загуба при отказа на цигари, която ще го пренесе през шест много различни фази:
(1) отказ, (2) гняв, (3) договаряне (4) депресия, (5) приемане, и (6 ) самодоволство. Това емоционално пътешествие е нормално и е необходима част от процеса. Не се отказвайте, всички решения на задачата са вътре във Вас,просто трябва да ги откриете.

[georgia]

Много философски казано ovagimyan и така написано звучи много добре, но напракрика нещата са доста по - сложни. Възпитанието в семейството, социалната среда и приятелите са много важни за формирането на детските ценности и приорите. Аз израстнах заедно със сестра ми. Разликата ни е година и половина. Родителите ни са ни възпитавали по един и същи начин, никога не са ни деляли, но двете пораснахме твърде различни. Обичаме и мразим различни неща, почти нямаме общи интереси и страхове. Аз бях доброто момиче, а тя лошото. Мисля че проблемът при нея дойде от хората, с които се свърза в училище - приятелите. Тя пропуши още в 7 клас (поне аз така знам, а може би и по - рано), опитвала е различни наркотични вещества, ходеше много по заведения и пиеше водка, ракия, уиски. Обичаше да рискува и да живее на ръба. Бягаше от часове и не посещаваше редовно уроците при частните учители, които радотелите ни наемаха за кандидат-гимназиалната й подготовка. Аз бях от другата страна на бариерата - винаги съм мразила миризмата на тютюнев дим, никога не съм се изкушавала да опитам вкуса на цигарите, бях затворено дете, не обичах да ходя по шумни места.

[ovagimyan]

Нещата що се отнасят до избора да бъдеш или да не бъдеш зависим или не, винаги са сложни.Точно тази сложност обаче трябва да ни накара да разберем, че това че сме различни, че в определен момент от живота си вземаме погрешни решения не трябва да ни определя като лоши или респективно добри. Искам да ви дам един пример, за да ви покажа, че нещата зависят единствено и само от нас самите и от нашата автомотивация и нагласа за света около нас. Ако вземете едно фенерче и го включите, вие ще видите, че то свети,нали?
След това го насочете към прозореца със спуснати щори, тогава светлината на фенерчето е видима, ако обаче вдигнете щорите на прозореца и отново насочите фенерчето тогава няма да видите светлината,защото я няма тъмнината. Едното без другото не може, за да съществуват добри решения, трябва да има и лоши, за да има светлина трябва да има и тъмнина. От нас зависи как ще насочим съзнанието си и ако ние сме се объркали в определен момент от живота си,трябва да има някой, който да запали фенерчето и да ни покаже светлината върху нас,защото в този момент ние ще сме тъмнината. От тук се започва, това няма нищо общо нито с възпитанието, нито със средата ни. Има общо единствено и само с нас и нашата същност, която понякога е много объркана.

[georgia]

Именно, а и моят пример точно това показва, че изборът, по кой път да поемем, го правим ние и никой и нищо не може да ни повлияе, когато става въпрос за обърканото тийнейджърско съзнание (както е в случая, за който разказах). За съжаление човек се учи от грешките си и практиката го е доказала. Всеки си мисли, че е безсмъртен или че на него няма да му се случи най - лошото, докато сам не се убеди в обратното. Черногледството ми се дължи на това, че думата зависимост има по-скоро отрицателен, негативен смисъл и заряд. Вярно е, че в началото всяка зависимост ни носи удоволствие и наслада, но с времето тази сладост ни заробва и погубва. Когато човек е зависим от нещо, той не може да почувства истинската свобода. Съзнанието е ангажирано единствено с мисълта за цигарата, наркотикът, чашката с пието...

[Bennito]

Моето мнение е, че ако тя сама не реши, че иска да ги откаже няма как да я накарате да го направи. Аз дълго време живях в Испания. В семейството ми всички пушеха, а това от своя страна направи мен и сестра ми противници на тютюневия дим. Бяхме възпитани добре, но след като се върнахме в България, нашите приятели ни показаха какво е цигара. Не обвинявам тях, тъй като пубертетът си каза думата, но повярвайте ми - средата има огромно значение.

Както и да е, 10 години активен пушач, докато не се сгодих и моята годеница не каза, че трябва да ги спра. Разбира се, преди това съм опитвал десетки пъти. Е..., спрях ги. Но, не защото се притеснявах за здравето ми, а защото тя така поиска и защото знаех, че това е един огромен разход за семейния бюджет, който може да бъде пренасочен другаде. Това беше моя мотив. Любовта ми към приятелката ми и финансови причини.

С една дума - трябва да й дадете време сама да поиска това. Тя сама ще намери мотива. Вашия е, че обичате дедето си, но това не е нейния.

[southern_sun]

Съгласна съм с Bennito, че средата е много определяща. Но нали знаете когато си тинейджър как всичко забранено ти се струва така съблазнително.