Всички в детството сме мечтали за домашен любимец. Родителите поради свои съображения , или са откликвали на идеята или категорично и строго забранявали. Дали дете което расте с животно , наистина развива качества като доброта , състрадание, расте по спокойно; Придобива правилни хигиенни навици; Разходките на въздух са по-чести. Аз не съм имала куче ,но пък активно се грижех за морски свинчета , те също са много любвеобилни и радостно квичат когато ги храниш.
Мисля , че всеки човек който е отглеждал животно в детството си , се замисля за такова и когато стане родител. До тук с желанията .
Да отглеждаш дете само по себе си не е лека задача , а тук и домашен любимец се е наместил в списъка с ангажиментите за деня .
Ами когато детето е болно , което се случва , кой поема грижата за кучето ?
Истината е там , че всеки прави свой личен избор за това, и той в никакъв случай не е грешен ;
Много бих искала да чуя вашата гледна точка по въпроса.
Бихте ли взели домашен любимец на детето си , или друго дете е по добрият избор ?
Кое е подходящото животно за детето ви , и бихте ли се консултирали поотделно с вашият личен лекар и също така с ветеринар ?