Натоварени от ежедневните задължения , вечно тичащи напред- назад по задачи , работещите родители нямат много време за най- важното - децата си . Някак между другото децата ни израстват до възраст в която живота ги разбива на парченца и отново ги събира, а дали всичко би било иначе , ако разказвахме на децата си "приказки" от живота , дали биха били по- спокойни и по- подготвени. Мъдрите ни баби и дядовци знаят , че приказките развиват въображението. Какво е един съвременен човек без въображение?
Разбира се , че работата е много важна, нали така обезпечаваме семейството си с необходимите вещи., но трупаме стаята на децата си с бездушни играчки и разстоянието между нас расте.
В никакъв случай аз не съм идеалната майка , и аз си имам своите слаби моменти , и аз използвам егоистично свободните минути само за себе си / за да се заредя/ Но истината е там , че децата се чувстват сами в един страшен свят на чудовища и страхове, и наш дълг е да им помогнем да престъпват по уверено. Точно от тук започва магията на приказките и ласкавите прегръдки на родителя.
В моя дом си имаме ритуал , всяка вечер , се разказват приказки ,темите са свободни ,/ ако в детската градина е възникнал някакъв проблем , ние го рещаваме в приказката /, имаме си герои нашите кукли / те вече са толкова одърпани и непрекъснато в ремонт/ , но имат важна мисия. Детето ги приема като живи създания, и искрено се забавлява. А и сънят е по спокоен .
Аз за себе си знам , че моето задължение е да го възпитам да бъде добър и смислен човек, да е здрав и с много богато въображение.
А вие имате ли някакви свои ритуали , споделете ?