Християнството - религия или вяра?

[sunray]

Какво е християнството - спазване на традиции и обичаии или начин на живот, съответстващ с Божието Слово?

[FramarMedia]

Това тема за кой календар е - Грегорианския или ...?

[Ivaylo]

Никога не съм вярвал...дори и на себе си.
Когато се зачудя дали има бог, отварям тази страница....

Ръководител-(Бащата на вярата -гл-Пастор,Асен Райков Райков)
Пастор Асен Райков започва,първото си Евангелизаторското служение - сред -Ромско и Турско говорящо население,град Стара Загора работеш в силното си служение сред -3 големи квартали, Населението в тези 3-големи квартали в Гр-Стара Загора е от 25 -до 30,000души.
пр-Асен Райков като положи - първия краъгълен камък за осново сред ромско турско говорящи да гради върху тази осново със 6-7 души,тези хора бяха на възраст.

Бащата на вярата пр-Асен Райков беше първия младеш,по Времето на Най-строгия режим по комонизма.
Започва пастор Асен Райков, своята си кариера във Евангелезаторското си служение-През- 1976 година сред Мюслюмаското.
Бащата на вярата пр-Асен Райков и жена му Фанка Стефанова Райкова происхождат от мюслюманско семейтво, като изповядваха по рождение (Мохамед) родителите на пр-Асен Райков и Фнка Райкови също са мюслюмани.Господ го изведе както,знаем от святата книга, Както изведе Мойсей да изведе Излаилтяните от робствота на Фарон.Така Бог говори на първия младеш сред тази нация и го постави като Баща на вярата какта нашият Отец Авраам.

Той постави едно ново начало в историата си като мюслюманин приема по един превасходен начин Християнстовото и става ръководител на християнска църква. Пастор Асен Райков молеше Господ да направи първото чудо сред ромско турско говорящи през 1976 година чудото беше Пастор Асен Райков се помоли върху един повярвал мъж един -от седемте члена които ги събираше за молитва.

А този мъж беше сопсвеника на къщата който беше дал за молитвен дом чудото бе следното той беше се разболял от Парализ,лява ръка -ляв крак искривена уста.Той неможеше да ходи,нито можеше ходи по малка или голяма нужда,всичко се вършеше на място и го хранеха с лъжица устата.
Между петия - шестия месец във годената 1978-година Асен Райков за първи път положи ръце демостративно пред всички.И му заповяда във името на Господ Исус Христос да стане и да ходи и така стана първото чудо сред исляма и със това чудо благата вест на благовестието на Словото Божие освободи много хора вързани от демоничния дух,на заблуда на мухамеданството което е станало от прародителите им.

Продължение на 10-години маса народ приеха Господа Исуса като личен спасител,тук искам да благодаря на родителите-на сегашният Иво Койчев който е ръководител на църква Живот и Слава още веднъж благодаря на А постол Иво Койчев на Майка му на сестра му Румяна и на жена му Ганка на Иво Койчев Благодаря на Бога през 1988 година започнах да изградя първия молитвен дом по времето на кумонизма с помоща на близките и познати на вярващи и не вярващи така и наъ-вече на ЕПЦ-1 с ръководител Йордан Манев бяха ни в помощ в нужда.
Моята молба кам всички във страната България и във целия свят пожелавам Бог да отвори много сърца да подпомогнат делото Божие във Стара Загора сред ромско турско говорящи църквата ние от 250-члена искам да построим Голяма църква за всички от тая църква са излязали още 13- църкви За да свръжете с мен натиснете тук.

Религията е просто голям бизнес!

[bubulina]

Обичам Великден, но това не означава че вярвам в Бог

[sky]

От малка съм приемала християнството с вяра и никога не съм съжалявала за това. Защо ми е да почитам християнските празници, ако не влагам смисъл в тях? Нима трябва да правя нещо, само защото другите го правят, а да не го осъзнавам?!
Живот без вяра в Бог е загубен живот. Жалко е, че повечето хора вярват в това, което могат да видят, а отричат това, което е невидимо. Макар, че невидимото може да се усети и да изгради в теб образ, който е видим със сърцето. В повечето случаи хората са скептично настроени и не знаят какво губят в своето неверие.
Ако видиш до себе си човек, който тръгва да пресича улицата на червено, без да вижда засилилата се да премине кола, ти би ли го спрял? Знаеш, че ако направи една крачка напред, това ще му коства живота. Би ли останал безучастен? Или ще го хванеш за ръката с желанието да му попречиш да загине? Аз бих направила второто. Ще се опитам да му помогна, за да остане жив. Пишейки това, аз се опитвам да хвана ръцете на тези, които не виждат забързаната кола и отричат заплахата, която ги грози, казвайки им, че има Бог и той ги обича, защото те са негови деца. Пък ако ще след това те да го отричат и да се сърдят, че съм се опитала да им бъда в полза. Може пък някой и да се замисли и да не премине на червено. И да усети със сърцето си това, което е невидимо за очите.
Може да проявите интерес към тези сайтове:
www.vasilpetrov.org www.poduene.org www.bennyhinn.org www.molitvata.com

[Ivaylo]

Ако видиш до себе си човек, който тръгва да пресича улицата на червено, без да вижда засилилата се да премине кола, ти би ли го спрял? Знаеш, че ако направи една крачка напред, това ще му коства живота. Би ли останал безучастен? Или ще го хванеш за ръката с желанието да му попречиш да загине? Аз бих направила второто.

Аз така се усещам, когато видя някой, който аха аха да залитне към някоя църква. Имам много познати евангелисти, виждал съм какво правят за тях и от тях. Да, атеизмът е самотно занимание, но...предпочитам го. Дава ми свобода.

[sky]

Дава ти свобода за какво? Не познаваш свободата, която дава вярата в Бог, не би могъл да я оцениш, докато не си я опитал. Но не мисли, че те агитирам, това е въпрос на личен избор. Всеки сам избира как да живее. Но това не ми пречи да мога да споделя избора си с другите.
Представи си, че зад една врата има стъклена витрина, зад която е поставена една вкусна торта, опсипана с пресни плодове. Правейки това сравнение си мисля, че има четири вида хора. Такива, които никога не са чували за Бог (колкото и невероятно да е все още има такива по земята); такива, които са чували, но не вярват в съществуването му; такива, които знаят, че има; и такива, които знаейки, че го има са го опитали и усетили. Първите не са чували за вратата, която цитирах по-горе. Вторите са чули, че съществува тази вратата и зад нея има вкусна торта, но не вярват в това. Третите са отворили вратата и са се убедили, че тортата я има, а четвъртите са имали щастието да я опитат. Много са хората, които никога не са отворили "вратата", защото не могат дори за момент да допуснат, че тя съществува, и тъй като не са могли да я видят, казват, че няма такава. Така мислят атеистите. Но пак казвам, че всеки човек има свободен избор за това какво да мисли и в какво да вярва. Просто е жалко, че водени от своя скептицизъм и неверие, се отказват да видят и усетят нещо, което много други са могли, а загубата от това (ако можеше да ми повярваш) е огромна. Точно толкова, колкото да минеш на червено пред бясно караща кола.

[Ivaylo]

Представи си, че зад една врата има стъклена витрина, зад която е поставена една вкусна торта, опсипана с пресни плодове.

Ами, ако си падам по солено?
Мисля, че не се нуждая от Бог. Поне не от християнския такъв. Виждам много фалш и лицемерие и то там, където не трябва да ги има...

[Margo]

От малка съм приемала християнството с вяра и никога не съм съжалявала за това. Защо ми е да почитам християнските празници, ако не влагам смисъл в тях? Нима трябва да правя нещо, само защото другите го правят, а да не го осъзнавам?!
Живот без вяра в Бог е загубен живот. Жалко е, че повечето хора вярват в това, което могат да видят, а отричат това, което е невидимо. Макар, че невидимото може да се усети и да изгради в теб образ, който е видим със сърцето. В повечето случаи хората са скептично настроени и не знаят какво губят в своето неверие.
Ако видиш до себе си човек, който тръгва да пресича улицата на червено, без да вижда засилилата се да премине кола, ти би ли го спрял? Знаеш, че ако направи една крачка напред, това ще му коства живота. Би ли останал безучастен? Или ще го хванеш за ръката с желанието да му попречиш да загине? Аз бих направила второто. Ще се опитам да му помогна, за да остане жив. Пишейки това, аз се опитвам да хвана ръцете на тези, които не виждат забързаната кола и отричат заплахата, която ги грози, казвайки им, че има Бог и той ги обича, защото те са негови деца. Пък ако ще след това те да го отричат и да се сърдят, че съм се опитала да им бъда в полза. Може пък някой и да се замисли и да не премине на червено. И да усети със сърцето си това, което е невидимо за очите.
Може да проявите интерес към тези сайтове:
http://www.vasilpetrov.org http://www.poduene.org http://www.bennyhinn.org http://www.molitvata.com

Мила ми sky, уважавам вярващите, но не бива да натрапваме убежденията си никому. Не мисля, че невярващите са самоубийци, както изглежда от примера ти. Ivaylo, фалша и лицемерието не е присъщо само на християните от тази болест страда голяма част от обществото ни.

[sky]

Не мисля, че натрапвам убежденията си. Писах, че всеки сам избира как да живее , и че вярата е въпрос на личен избор. И понеже обявената тема е "Християнство - религия или вяра", си позволявам да пиша по нея. Предполагам, че затова е обявена във форума? Аз уважавам и вярващите и невярващите хора, всеки сам по себе си е ценен в този свят и има своята стойност. Разликата е в това, че едните вярват в нещо, в което другите не вярват, едните имат изградена ценностна система, която се различава много пъти от ценностната система на голяма част от другите. Едните имат вид надежда, която другите нямат, и още много други разлики. Но това, че не мислим еднакво, не значи, че сме врагове, просто сме хора с различна представа за живота. Ако аз харесвам синият цвят, не значи, че не трябва да те приема заради това, че твоят любим цвят е червения. Както атеистът може да сподели, че не вярва в нищо, дори и на себе си (както Ивайло), така вярващият християнин може да сподели за това, което му носи вярата в Бог. Има още една разлика - от неверието си човек не получава нищо, докато вярата ти дава много. За мен атеизмът ощетява много, и всеки стига до този извод, но по различно време.
Марго, подозирам, че не си много запозната с библията и това, което тя представя, иначе би разбрала защо давам това сравнение с колата и пресичащият на червено. За съжаление сравнението ми е много точно, но е трудно да бъде разбрано от атеиста, както например би било трудно да знаеш английски, без да си го учил. Иначе наистина звучи шокиращо. И въпреки всичко това не е само мое мнение.
А иначе всички сме еднакво ценни на тази земя. Ако ти разкажеш за своята болка или радост, повярвай, ще бъда съпричастна с теб и ще се опитам да те разбера, ако мога и да ти помогна. Защо е толкова трудно да бъде приет човек, който мисли различно от теб? Не че това има значение за мен, тъй като аз имам приоритети, които много хора нямат, които са мой личен избор, и в никакъв случай не натрапвам. Това не ме спира да уважавам и зачитам мнението на другите, бих се радвала, ако някой зачете и моето, макар, че в никакъв случай не е задължително.
Ивайло, заради грешките и поведението на единици хора, не можеш да слагаш всички под един знаменател. И аз не търся този Бог, който се нуждае само от религиозни обряди и обичаи, които се изпълняват сляпо от хората, без вяра и разбиране. Какъв е смисъла да правиш нещо, което не съзнаваш; да се кланяш на Бог, когото не познаваш, само защото другите го правят. Какъв е смисъла да ходиш на църква, само за да покажеш колко "добър " християнин си, а излизайки от нея да се налееш до козирката в близката кръчма, или да изриташ минаващото покрай теб бездомно куче, обсипвайки го с вулкан от ругатни? Ти си мислиш, че не се нуждаеш от Бог. Естествено е да не се нуждаеш от нещо, което не познаваш, в чието съществуване не вярваш. То е като тортата (за теб солена), която никога не си опитал, макар да са ти казвали за нея. Така, че те разбирам и не те упреквам. Как би имал нужда от вкуса на хляба, ако никога не си се хранил с него?
Искам още веднъж да кажа, че дали да вярваш в Бог, или не, си е личен избор и всичко, за което пиша е моето виждане по въпроса , което само споделям, но в никакъв случай не натрапвам.