Как възпитаваме детето си, грижи за физическото и душевното му развитие, съвети
20 Окт 2011, 22:06
Съгласна съм, че основният проблем е в родителите. Ние непрекъснато търсим правата на нашите деца, караме се с учителите като са по-строги с тях, позволяваме им да се хранят с какво ли не и да играят на хиляди безумни игри. Проблемът се нарича възпитание, и много съжалявам, че днес тази дума има съвсем различен смисъл. Дразня се, когато за всичко обвиняваме държавата, управниците, учители, лекари....ами да, не са идеални , но за проблема с нашите деца вината е само наша.
14 Ное 2011, 16:46
И аз съм учудена от къде идва тази агресия във съвсем малки деца. Племенникът ми на 2 г. и половина и не мога да разбера как може едно толкова малко човече да изпитва такава злоба и агресия към всички. Може би защото майка му бая честичко го шамаросва
17 Ное 2011, 23:43
сиско написа:И аз съм учудена от къде идва тази агресия във съвсем малки деца. Племенникът ми на 2 г. и половина и не мога да разбера как може едно толкова малко човече да изпитва такава злоба и агресия към всички. Може би защото майка му бая честичко го шамаросва

...едно малко човече, едва само на 2 годинки, няма от къде другаде да е "попило" агресията, освен т семейството...
18 Ное 2011, 00:43
и аз така мисля за съжаление, затова се опитвам да науча моето дете да не причинява болка на другите, въпреки че все още не разбира
04 Апр 2012, 14:07
Като стана дума за агресия искам да споделя поредната информация, която открих в нета по тази тема.В интерес на истината агресията се проявява в много ранен етап от живота на нашите деца,от 18 до 24 месеца. Точно този е периода, в който се дооформя нервната им система и точно тогава проявяват завидна агресия.
Първите признаци на агресия се неистов рев за дребни неща, недоволство, неконтролируем гняв прерастващ до агресия.
В периода от 9 месечна до 4 годишна възраст, децата се намират в така наречения "опознавателен период". Този период е е много важен за развитието на детето, тъй като точно тогава родителите трябва да стопират агресията в своите отрочета.Ако родителите останат безучастни към този проблем, на по-късен етап ще се сблъскат с изключителна агресия, която може да прерасне в жестокост.
За по-лесното овладяване на агресията сред подрастващите родителите трябва да изискват от своите деца да изпълняват определени правила, но трябва да са неотстъпчиви и твърди в решенията си при тяхното възпитание. На детето трябва да му бъде ясно, какво точно се изисква от него. Утвърдено и полезно е поставянето на разумни изпълними наказания, които трябва да доведат до желания от вас резултат.
Агресията и може да се каже, че е и генетична, тъй като ако родителите са проявявали агресия на определена възраст, има голяма вероятност техните деца също да имат аналогично поведение. Но в повечето случаи агресията е придобита, вследствие на лоша среда за подражание при израстването на малчуганите – живеенето им в среда на скандали, финансови проблеми, липса на положителни отношения между родителите.
Така, че обръщам се към родителите, чиито деца проявяват агресия: Не им се сърдете, а търсете грешката някъде в себе си, определено имате пропуски във възпитанието им, а може би и във вашето като малки.
04 Апр 2012, 15:00
Много е важен моделът в семейството. Дацата са като попивателни и за добрите, и за лошите примери в живота си. Ще ви кажа мен какво ме шокира

Виждала съм родители, които ако има един начин ще се обърнат с гръб към децата си, защото знаят, че са агресивни и при всички случаи ще има пострадало дете на площадката, или на детския кът, или... без значение къде. Говоря за малките деца, защото имам такова и в момента се сблъсквам с грозното безразличие на родителите

Не може детето ти да хвърля камъни в къщичка пълна с деца, а майка му да пуши цигара и да се прави, че не го забелязва! Преди не съм била конфликтна личност, но покрай дъщеричката си се научих да не премълчавам подобни неща. Не разбирам такова поведение и не разбирам как това дете ще разбере, че върши нещо нередно? Къде е родителския контрол?
Не мисля, че децата са виновни за агресията, която проявяват, така че мили родители, погледнете първо към себе си, преди да нашамарите невръстното си отроче!
19 Апр 2012, 10:58
сиско написа:И аз съм учудена от къде идва тази агресия във съвсем малки деца. Племенникът ми на 2 г. и половина и не мога да разбера как може едно толкова малко човече да изпитва такава злоба и агресия към всички. Може би защото майка му бая честичко го шамаросва

Много често децата проявяват агресия, когато към тях също е проявена такава. Много бързо се научават, че по този начин могат да се налагат върху по-слабите дечица... Жалкото в случая е, че много родители остават безхаберни по този въпрос. Вината не е в децата, а в родителите им, защото не е нормално проблемите вкъщи да се разрешават с бой.
Ще ви разкажа за случай от нашата детска градина - момиченце на 4 г и нещо многократно е местено от група на група, тъй като проявява силна агресия и няма никакъв респект от учителките там. След многократни оплаквания от родители на пострадали деца е свикана родителска среща, на която майката и бащата на "побойничката" не благоволяват да се появят. На втората родителска среща идват, защото са с предупреждение от директорката, че ще ги изключи... Започва разговорът и всички родители си казват гледната точка по въпроса, а майката се обръща към директорката с думите - Ами бийте я!

Е, кажете ми, хора, как това дете няма да е агресивно.
Безхаберието на родителите може само да задълбочи проблема, но лошото е, че нямаме закони, а дори и да ги има никой не ги спазва. В една нормална държава, при една така създала се ситуация, сигурно веднага ще се извикат Социалните служби или ще се сигнализира в Отдел Закрила на детето, за да се предприемат адекватни мерки, но в България всеки се оправя както може.
19 Апр 2012, 15:47
palechka написа:сиско написа:И аз съм учудена от къде идва тази агресия във съвсем малки деца. Племенникът ми на 2 г. и половина и не мога да разбера как може едно толкова малко човече да изпитва такава злоба и агресия към всички. Може би защото майка му бая честичко го шамаросва

Много често децата проявяват агресия, когато към тях също е проявена такава. Много бързо се научават, че по този начин могат да се налагат върху по-слабите дечица... Жалкото в случая е, че много родители остават безхаберни по този въпрос. Вината не е в децата, а в родителите им, защото не е нормално проблемите вкъщи да се разрешават с бой.
Ще ви разкажа за случай от нашата детска градина - момиченце на 4 г и нещо многократно е местено от група на група, тъй като проявява силна агресия и няма никакъв респект от учителките там. След многократни оплаквания от родители на пострадали деца е свикана родителска среща, на която майката и бащата на "побойничката" не благоволяват да се появят. На втората родителска среща идват, защото са с предупреждение от директорката, че ще ги изключи... Започва разговорът и всички родители си казват гледната точка по въпроса, а майката се обръща към директорката с думите - Ами бийте я!

Е, кажете ми, хора, как това дете няма да е агресивно.
Безхаберието на родителите може само да задълбочи проблема, но лошото е, че нямаме закони, а дори и да ги има никой не ги спазва. В една нормална държава, при една така създала се ситуация, сигурно веднага ще се извикат Социалните служби или ще се сигнализира в Отдел Закрила на детето, за да се предприемат адекватни мерки, но в България всеки се оправя както може.
Колкото и странно да звучи, но аз знам за подобен случай с дете на мои близки. Детето е момче и не го искаха в никоя детска градина тъй като е побойник,но на какво да дължи това? Още от малко детето е доста глезено, когато майката го извежда в градинката да играе с другите деца, то им взема играчките, удря ги без да им се прави забележка. Когато детето удря другите деца и другите майки се оплакват майката на побойника се смее само! Е смятате ли, че това дете един ден ще знае дали е правилно това, което прави или не?
27 Апр 2012, 17:52
На първо място страшно се дразня, когато почнем да оправдаваме повсеместното ни оскотяване с държавата, кризата и т.н. Все неща извън нас, а истината е, че нямаме никакви оправдания като родители, баби, дядовци, учители да не отглеждаме децата в атмосфера на разбирателство и спокойствие. Да, на всеки се случва да има лоши дни и да си изпуска нервите, но когато постоянно се държим така и малките копират модела ни на поведение. Друг е въпросът, че учителите и в детските и в училищата сякаш нямат никаква мотивация да се занимават индивидуално с децата (или поне да обръщат внимание на родителите), вместо това на всеослушание се коментира, когато има някой "проблемен", което води само до конфронтации и задълбочава проблема.
Колкото до детските площадки - вярвам, че трябва да сме умерени в намесата си, защото както има свръх непукисти, които са си оставили отрочето на самотек, така и има един тип родители-закрилници, които са в състояние да заформят огромен скандал, само защото някой без да иска е бутнал детето им.
28 Апр 2012, 09:51
Niandre написа:На първо място страшно се дразня, когато почнем да оправдаваме повсеместното ни оскотяване с държавата, кризата и т.н. Все неща извън нас, а истината е, че нямаме никакви оправдания като родители, баби, дядовци, учители да не отглеждаме децата в атмосфера на разбирателство и спокойствие. Да, на всеки се случва да има лоши дни и да си изпуска нервите, но когато постоянно се държим така и малките копират модела ни на поведение. Друг е въпросът, че учителите и в детските и в училищата сякаш нямат никаква мотивация да се занимават индивидуално с децата (или поне да обръщат внимание на родителите), вместо това на всеослушание се коментира, когато има някой "проблемен", което води само до конфронтации и задълбочава проблема.
Колкото до детските площадки - вярвам, че трябва да сме умерени в намесата си, защото както има свръх непукисти, които са си оставили отрочето на самотек, така и има един тип родители-закрилници, които са в състояние да заформят огромен скандал, само защото някой без да иска е бутнал детето им.
Съгласна съм с теб до някъде, характерна черта на българина е да се оправдава с някой друг. Когато детето ни е проблемно,ние обвиняваме, учителите, бабите им,системата, управляващите, всеки друг, но не и себе си. В действителност, последно време съм забелязала,че ние като родители не обръщаме внимание на децата си. Като, че ли се затваряме в себе си, а те си растат ей така из между другото и когато работата стане сериозна, когато детето ни е вече тинейджър и започва да проявява черти от характера си, от които не сме доволни обвиняваме всеки друг, но не поглеждаме назад за да видим в дейвителност, че вината си е само наша.Всяко дете има нужда от обич, нежност, близост, не му ли я осигурим навреме то се превръща на диво зверче неспособно да изразява положителни емоции, тъй като просто не знае за съществуването им.
Powered by phpBB © phpBB Group.
phpBB Mobile / SEO by Artodia.