Агресията сред подрастващите

[qproin]

Съгласна съм, че основният проблем е в родителите. Ние непрекъснато търсим правата на нашите деца, караме се с учителите като са по-строги с тях, позволяваме им да се хранят с какво ли не и да играят на хиляди безумни игри. Проблемът се нарича възпитание, и много съжалявам, че днес тази дума има съвсем различен смисъл. Дразня се, когато за всичко обвиняваме държавата, управниците, учители, лекари....ами да, не са идеални , но за проблема с нашите деца вината е само наша.

[сиско]

И аз съм учудена от къде идва тази агресия във съвсем малки деца. Племенникът ми на 2 г. и половина и не мога да разбера как може едно толкова малко човече да изпитва такава злоба и агресия към всички. Може би защото майка му бая честичко го шамаросва

[valiart]

И аз съм учудена от къде идва тази агресия във съвсем малки деца. Племенникът ми на 2 г. и половина и не мога да разбера как може едно толкова малко човече да изпитва такава злоба и агресия към всички. Може би защото майка му бая честичко го шамаросва

...едно малко човече, едва само на 2 годинки, няма от къде другаде да е "попило" агресията, освен т семейството...

[сиско]

и аз така мисля за съжаление, затова се опитвам да науча моето дете да не причинява болка на другите, въпреки че все още не разбира

[southern_sun]

Като стана дума за агресия искам да споделя поредната информация, която открих в нета по тази тема.В интерес на истината агресията се проявява в много ранен етап от живота на нашите деца,от 18 до 24 месеца. Точно този е периода, в който се дооформя нервната им система и точно тогава проявяват завидна агресия.
Първите признаци на агресия се неистов рев за дребни неща, недоволство, неконтролируем гняв прерастващ до агресия.
В периода от 9 месечна до 4 годишна възраст, децата се намират в така наречения "опознавателен период". Този период е е много важен за развитието на детето, тъй като точно тогава родителите трябва да стопират агресията в своите отрочета.Ако родителите останат безучастни към този проблем, на по-късен етап ще се сблъскат с изключителна агресия, която може да прерасне в жестокост.
За по-лесното овладяване на агресията сред подрастващите родителите трябва да изискват от своите деца да изпълняват определени правила, но трябва да са неотстъпчиви и твърди в решенията си при тяхното възпитание. На детето трябва да му бъде ясно, какво точно се изисква от него. Утвърдено и полезно е поставянето на разумни изпълними наказания, които трябва да доведат до желания от вас резултат.
Агресията и може да се каже, че е и генетична, тъй като ако родителите са проявявали агресия на определена възраст, има голяма вероятност техните деца също да имат аналогично поведение. Но в повечето случаи агресията е придобита, вследствие на лоша среда за подражание при израстването на малчуганите – живеенето им в среда на скандали, финансови проблеми, липса на положителни отношения между родителите.
Така, че обръщам се към родителите, чиито деца проявяват агресия: Не им се сърдете, а търсете грешката някъде в себе си, определено имате пропуски във възпитанието им, а може би и във вашето като малки.

[eleonora]

Много е важен моделът в семейството. Дацата са като попивателни и за добрите, и за лошите примери в живота си. Ще ви кажа мен какво ме шокира Виждала съм родители, които ако има един начин ще се обърнат с гръб към децата си, защото знаят, че са агресивни и при всички случаи ще има пострадало дете на площадката, или на детския кът, или... без значение къде. Говоря за малките деца, защото имам такова и в момента се сблъсквам с грозното безразличие на родителите Не може детето ти да хвърля камъни в къщичка пълна с деца, а майка му да пуши цигара и да се прави, че не го забелязва! Преди не съм била конфликтна личност, но покрай дъщеричката си се научих да не премълчавам подобни неща. Не разбирам такова поведение и не разбирам как това дете ще разбере, че върши нещо нередно? Къде е родителския контрол?
Не мисля, че децата са виновни за агресията, която проявяват, така че мили родители, погледнете първо към себе си, преди да нашамарите невръстното си отроче!

[palechka]

И аз съм учудена от къде идва тази агресия във съвсем малки деца. Племенникът ми на 2 г. и половина и не мога да разбера как може едно толкова малко човече да изпитва такава злоба и агресия към всички. Може би защото майка му бая честичко го шамаросва

Много често децата проявяват агресия, когато към тях също е проявена такава. Много бързо се научават, че по този начин могат да се налагат върху по-слабите дечица... Жалкото в случая е, че много родители остават безхаберни по този въпрос. Вината не е в децата, а в родителите им, защото не е нормално проблемите вкъщи да се разрешават с бой.
Ще ви разкажа за случай от нашата детска градина - момиченце на 4 г и нещо многократно е местено от група на група, тъй като проявява силна агресия и няма никакъв респект от учителките там. След многократни оплаквания от родители на пострадали деца е свикана родителска среща, на която майката и бащата на "побойничката" не благоволяват да се появят. На втората родителска среща идват, защото са с предупреждение от директорката, че ще ги изключи... Започва разговорът и всички родители си казват гледната точка по въпроса, а майката се обръща към директорката с думите - Ами бийте я! Е, кажете ми, хора, как това дете няма да е агресивно.
Безхаберието на родителите може само да задълбочи проблема, но лошото е, че нямаме закони, а дори и да ги има никой не ги спазва. В една нормална държава, при една така създала се ситуация, сигурно веднага ще се извикат Социалните служби или ще се сигнализира в Отдел Закрила на детето, за да се предприемат адекватни мерки, но в България всеки се оправя както може.

[the princess]

И аз съм учудена от къде идва тази агресия във съвсем малки деца. Племенникът ми на 2 г. и половина и не мога да разбера как може едно толкова малко човече да изпитва такава злоба и агресия към всички. Може би защото майка му бая честичко го шамаросва

Много често децата проявяват агресия, когато към тях също е проявена такава. Много бързо се научават, че по този начин могат да се налагат върху по-слабите дечица... Жалкото в случая е, че много родители остават безхаберни по този въпрос. Вината не е в децата, а в родителите им, защото не е нормално проблемите вкъщи да се разрешават с бой.
Ще ви разкажа за случай от нашата детска градина - момиченце на 4 г и нещо многократно е местено от група на група, тъй като проявява силна агресия и няма никакъв респект от учителките там. След многократни оплаквания от родители на пострадали деца е свикана родителска среща, на която майката и бащата на "побойничката" не благоволяват да се появят. На втората родителска среща идват, защото са с предупреждение от директорката, че ще ги изключи... Започва разговорът и всички родители си казват гледната точка по въпроса, а майката се обръща към директорката с думите - Ами бийте я! Е, кажете ми, хора, как това дете няма да е агресивно.
Безхаберието на родителите може само да задълбочи проблема, но лошото е, че нямаме закони, а дори и да ги има никой не ги спазва. В една нормална държава, при една така създала се ситуация, сигурно веднага ще се извикат Социалните служби или ще се сигнализира в Отдел Закрила на детето, за да се предприемат адекватни мерки, но в България всеки се оправя както може.

Колкото и странно да звучи, но аз знам за подобен случай с дете на мои близки. Детето е момче и не го искаха в никоя детска градина тъй като е побойник,но на какво да дължи това? Още от малко детето е доста глезено, когато майката го извежда в градинката да играе с другите деца, то им взема играчките, удря ги без да им се прави забележка. Когато детето удря другите деца и другите майки се оплакват майката на побойника се смее само! Е смятате ли, че това дете един ден ще знае дали е правилно това, което прави или не?

[Niandre]

На първо място страшно се дразня, когато почнем да оправдаваме повсеместното ни оскотяване с държавата, кризата и т.н. Все неща извън нас, а истината е, че нямаме никакви оправдания като родители, баби, дядовци, учители да не отглеждаме децата в атмосфера на разбирателство и спокойствие. Да, на всеки се случва да има лоши дни и да си изпуска нервите, но когато постоянно се държим така и малките копират модела ни на поведение. Друг е въпросът, че учителите и в детските и в училищата сякаш нямат никаква мотивация да се занимават индивидуално с децата (или поне да обръщат внимание на родителите), вместо това на всеослушание се коментира, когато има някой "проблемен", което води само до конфронтации и задълбочава проблема.
Колкото до детските площадки - вярвам, че трябва да сме умерени в намесата си, защото както има свръх непукисти, които са си оставили отрочето на самотек, така и има един тип родители-закрилници, които са в състояние да заформят огромен скандал, само защото някой без да иска е бутнал детето им.

[Margo]

На първо място страшно се дразня, когато почнем да оправдаваме повсеместното ни оскотяване с държавата, кризата и т.н. Все неща извън нас, а истината е, че нямаме никакви оправдания като родители, баби, дядовци, учители да не отглеждаме децата в атмосфера на разбирателство и спокойствие. Да, на всеки се случва да има лоши дни и да си изпуска нервите, но когато постоянно се държим така и малките копират модела ни на поведение. Друг е въпросът, че учителите и в детските и в училищата сякаш нямат никаква мотивация да се занимават индивидуално с децата (или поне да обръщат внимание на родителите), вместо това на всеослушание се коментира, когато има някой "проблемен", което води само до конфронтации и задълбочава проблема.
Колкото до детските площадки - вярвам, че трябва да сме умерени в намесата си, защото както има свръх непукисти, които са си оставили отрочето на самотек, така и има един тип родители-закрилници, които са в състояние да заформят огромен скандал, само защото някой без да иска е бутнал детето им.

Съгласна съм с теб до някъде, характерна черта на българина е да се оправдава с някой друг. Когато детето ни е проблемно,ние обвиняваме, учителите, бабите им,системата, управляващите, всеки друг, но не и себе си. В действителност, последно време съм забелязала,че ние като родители не обръщаме внимание на децата си. Като, че ли се затваряме в себе си, а те си растат ей така из между другото и когато работата стане сериозна, когато детето ни е вече тинейджър и започва да проявява черти от характера си, от които не сме доволни обвиняваме всеки друг, но не поглеждаме назад за да видим в дейвителност, че вината си е само наша.Всяко дете има нужда от обич, нежност, близост, не му ли я осигурим навреме то се превръща на диво зверче неспособно да изразява положителни емоции, тъй като просто не знае за съществуването им.