Живеем в парадоксално общество! От една страна стремежът ни към глобализацията, модерното и новото въобще, е силен стимулант при каляването и изграждането на човешката воля, но от друга разкрепостеността и освободеността на тази глобалност отприщват множество деградивни процеси, особено в младежкото обществено съзнание!
Напоследък сме свидетели на толкова нелепи случки и ситуации свързани с детската агресия, заливащи ни от всякъде, че би било просто недопустимо ако нещата продължат така. Според мен тука няма повече виновни или по- малко виновни- имам предвид училище или родители! Виновна е самата реалност, действителност и т.н. Факт е обаче,че нещо трябва да се промени!
В този ред на мисли, търсейки различни алтернативи за справяне с тази ситуация, аз предлагам да ситуираме основните направления, по които трябва да тръгнем всички заедно за да разрешим тази проблематика!
На първо място в съзнанието ми изниква нуждата от повече културни и масови мероприятия в училище и извън него! Някой би ме оборил с изказването- да ама то и сега се правят културни мероприятия( концерти, семинари, дискусии и т.н.), но аз веднага ще отвърна че, реално се правят от дъжд на вятър, най- много един, два до три пъти годишно! А аз имам предвид това да стане редовна практика, като разнообразието им може да е изключително, просто въпрос на потенциал от учителите например! Също може да се заложи на спортни прояви, но не просто заради самото удоволствие, а това плюс някакъв предвиден стимул например. И пак казвам- това трябва да стане масова практика, дори с някаква закономерност!
Така в този ред на мисли ще се радвам, ако някой добави, дообогати или по някакъв начин да развие моите търсения и съждения!