СПИН /синдромът на придобитата имунна недостатъчност/ е заболяването на 20 век. Да припомним – официално анонсирано като заболяване през 1981, причинителят му е открит 2 години по-късно, през 1983, в института Пастьор, от екипа на Люк Монтание. Неясен е произходът на заболяването СПИН – дали това е „случайно избягъл вирус”, измислен за военни цели, дали пък не е нарочно пуснат, за да сее смърт сред рисковите групи, дали това не е болест, стара като човечеството, която едва показва страшното си лице...науката все още мълчи, а теориите са безброй.
За първи път за СПИН в България се заговори през средата на 80те години, шокираща страшна болест от САЩ, за която пишеха всички вестници. И докато вярвахме, че страната ни ще остане защитен остров, започнаха да се появяват първите данни за болни от СПИН или просто за носители на вируса. Приемахме ги със страх, научихме се да живеем по нов начин, със сигурни предпазни мерки, не само в секса, но и във всички медицински манипулации – на стола на зъболекаря, еднократни спринцовки и игли. Това бе направено за наша сигурност, но заедно с това стана и повод да изпаднем в абсолютна параноя, страх от контакти, което превърна болните /или дори заподозрените в заболяване/ в абсолютни изгнаници. Свободният секс от 60-те и 70те вече не беше така безгрижен и лесен, наложи се задължителната гумичка, почти неупотребявана преди това.
Сега са вече други времена. Навсякъде можете да си направите безплатни или евтини тестове, стига да поискате. Превенцията на СПИН е дежурна тема навсякъде, отделят се огромни суми за нея – безплатни презервативи, пропагандни материали, изследвания за рисковите групи. Болните запазват своята анонимност, прави се много за тяхната социализация, освен най-важното – да получат обратно своето здраве. Сякаш всичко е канализирано – болните умират тихо, анонимно и далеч от нас, превантивните програми са клиширани и се повтарят всяка година, всичко изглежда безопасно и на нас никога няма да ни се случи.
Замислих се, дали привидното успокоение не ни прави лоша услуга. Съдя по разкази на приятели, които бързат да правят случаен секс без презервативи, дори и с рисков контингент. Всеки настоява на своята игла и спринцовка в болницата, на стерилни манипулационни, но когато допре до запознанство в клуба, често никой не мисли, че презервативите са задължителни, дори и за френската любов, която по традиция се смята за „безопасна”.
Официално, в България има около 1200 болни от Синдрома на придобитата имунна недостатъчност /СПИН/. Неофициално, те са поне 4 пъти повече, като се твърди, че голяма част от тях не знаят за това. Средната възраст е под 30 години. Това твърди статистиката.
Притеснява ли ви все още проблемът СПИН /синдромът на придобитата имунна недостатъчност/, когато правите секс за първи път с непознат партньор? Взимате ли необходимите предпазни мерки? Срам ли ви е да си кажете, че се притеснявате и искате сигурност? Смешно ли изглеждаме, ако поискаме да видим теста за СПИН на партньора си, преди да свалим гумичката. Глупаво ли изглеждаме, ако държим първо да представим своя. Или сте един от тези смели хора, на които това „никога няма да се случи”?