Стратегическият хленч на децата – причини

[ninars]

baby_crying.jpg (9.58 KiB) Прегледано 3516 пъти

Всички сме били свидетели на войната на нерви между родители и деца. Измъчените родители дори си мислят, че децата се раждат егоисти. И за съжаление имат право…Така мислят и изследователи на поведенчески процеси от Университетския колеж в Лондон. Различното генетично сродство водело в рамките на едно семейство неизбежно до разправии. В животинските семейства се наблюдават конфликти, смайващо подобни на тези на проблемите на родителите с техните деца.
Тъй нареченият генетичен егоизъм принуждава всяко родителско поколение да препредава своя собствена наследствена информация на възможно повече потомци, а така също и – за да могат те да оцелеят – да разпредели лоялно храната и вниманието помежду им. Последицата всяко дете претендира да получава максимално внимание и ядене.Това те постигат с хленчене, пищене и дори изблици на ярост – също като в животинското царство. При малките вълнисти папагалчета например женската никога не отстъпва от принципа на строгото и справедливо разпределение на храната. Малките й бързо схващат, че „просенето” не минава и си държат човката затворена. Значи имало начини…децата да не ни се качват на главата…Другояче стоят обаче нещата при папагала баща. Той храни децата рядко, поради което всеки път откликва на най – силните крясъци. И нищо чудно, че семейният мир рухва, щом като той се появи у дома.

В борбата за спечелване на родителското благоволение хленчещите деца първоначално удържат победа, защото родителите се боят, че нещо наистина може да му липсва и реагират с по – голяма грижа. Подобни ситуации се срещат и в животинския свят. Особено свирепо използват родителската загриженост малките пеликанчета: те изпадат в конвулсивни потръпвания и дори се самонараняват, за да упражнят натиск върху родителите си.
Естествено родителите не могат да се съобразяват с прищевките на мрънкащите, защото ще ощетят останалите. Ето защо прилагат ответната стратегия, за да се справят с претенциите на вечно недоволните: просто престават да им обръщат внимание.
При хората подобна реакция не е лесно да бъде постигната, смятат учените. Защото човешките деца впрягат цялата си социална интелигентност и собствената си висока възприемчивост, за да манипулират родителите в своя полза. Били ли сте жертва на стратегическият им хленч? А как се справяте с него?

[denkaruseva]

И моят внук много добре знае що е манипулация, а още е на две...Май бабите са по - лесни за обработка, чрез хленчене

[geriva]

Децата не умеят да се изразяват като възрастните. Това е техният начин да им обърнем внимание, за положим повече грижи или просто да ги гушнем. С времето-когато им правим забележки, когато ги предупреждаваме, че не трябва така да се хленчи,когато започнем все по-често да им отказваме, те се научават да общуват правилно. Разбират, че за да получат нещо трябва да кажат с думичка, или да посочат с ръка, разбират също, че резултат има, не ако плачат, а ако съумеят добре да обяснят какво искат.

[Siss]

Забелязал съм, че мамите по - лесно се адаптират към детския плач. Ние мъжете сме изключително безсилни. Поне аз съм така...

[jasmin75]

Това е най лесният начин да получи каквото иска, моето дете когато се заинати започва продължително хленчене и престорен рев докато получи желаното.Пробвала съм да не му угодя но то не спира по един час, ужас.

[BRI]

Вярно е, че се опитват да ни манипулират с плач, но горките те нямат друг начин да сигнализират, че искат нещо...Вие оставяте ли ги да си помрънкат? Аз често...

[laurence]

Причината е да постигнат това, което са си наумили...

[Таня Иво]

По моето дете съдя че хленченето, че и ревът понякога, са опити за привличане на внимание и за получаване на нещо веднага. Много се различават от плача, когато нещо ги боли или когато се страхуват. Мъниците могат много умело да манипулират, но наистина понякога и ние, родителите, се поддаваме. Все пак сме хора.

[Валерия М]

То самото "стратегически" хленч е ясно какво е и какви са причините за него. Да постигнат целта си. Опитвам се от години да обясня на сина ни, че ни подценява и така номерът му няма да мине. Научихме го в общи линии да говори с нас, вместо да мрънка и мънка

[Надя!]

Причините са ясни - опит за привличане на внимание. Друг е въпроса как се справя човек с подобно нещо, понякога му иде да хване гората...