И понеже сме съвсем в сезона на летните отпуски, нека да ви споделя и за моята лятна отпуска, като успея да вдигна воала на тайнствеността и мистиката над само един плажен ден на една двойка на средна възраст, която се е отдала на лято, море и още нещо по българското Черноморие. Намирам, че случващите се неща са типични за много двойки, така че, не ни обвинявайте, че се дърпаме от стадото и се индивидуализираме...
Представям ви – един ден като другите, но по часове...
Около 6.15За пореден път се будя и пускам климатика в стаята, защото навън не се диша от жега. За пореден път от купчината чаршафи до мен чувам сънено мучене, което ме обвинява в егоизъм, че на нея и е студено, че ако ми е горещо, да си отворя вратата на терасата. Дори не успявам да отговоря, заспивам веднага след първия студен полъх, който не продължава дълго. Жена ми е станала, спряла е климатика и отново е под чаршафа, бясна и ръмжи. Това се повтаря по 10 пъти всяка вечер, така че, въобще не му обръщам внимание. Знам, че някъде се трупат черни точки, но разчитам на това, че провиненията ми са направени в полусънно състояние и ще мога да пледирам за невинност.
Около 7.00Слънцето буквално гори по стъклата на хотела, климатикът вече е включен, стаята се проветря, до мен има една перфектно оправена половинка на легло, която не трябва да бутам или да развалям, каквото и да става. Затварям очи, опитвам се да си доспя, а около мен започва тракане и подреждане на багажа, който е пръснат в ужасно хармоничен порядък навсякъде. Лекокрила като ангел, жена ми се тръшка на подредената половинка на леглото, пуска телевизията и усилва леко звука, като ме тества. Само едно мое помръдване и съм разкрит – БУДЕН СЪМ!!!!
Как нито една българска жена не разбра, че нормалните мъже не обичат нито разходки в 7 по плажа, нито пък им се става толкова рано сутрин по време на отпуската. Но нали е почивка на море, жените си изскват своето – в 7 да са на плажа, да се поемат йодни пари, да се намери и спаси поне минимум едно делфинче на ден, да се окупира най-хубавото място на плажа и да се изчака до 9-10 часа, когато то ще стане наистина ценно. Гледам в огледалото в банята едно измъчено и недоспало лице, което тепърва ще трябва да се ококори и да осъзнае къде се намира. Моята идея за лятната сутрин е в кафене на сянка да изпия едно сокче и кафе, да се ококоря, да почета някой местен вестник, докато се събудят нормалните хора.
Вместо това около 7.30, натоварен с две чанти багаж пътуваме към плажа, а душата ми спи, разумът ми крещи, а тялото ми се люшка, сънено, сънено. Жена ми припка напред и възклицава радостно на всяко доказателство, че на плажа трябва да се ходи рано сутринта , а те са така малко. Намираме лесно хубаво място, като на пустинния плаж около нас има само абсолютни странници - възрастен хипаро-дъновист, който посреща слънцето, мажейки се с нарязана краставица, която после яде, дебела леля, която се пльоска точно до нас и започва да подслушва, две каки на около 45, които лежат на плажа по долнища на банските само. Викам си, ще се загледам в каките, ще ми се доспи. Напъвам се, с малко фантазия става, постепенно отплувам в сънищата си, на студения пясък, когато....
Около 8ШИШЕТО! Забравили сме шишето с водата в хотела. Предлагам да купим от някъде, но наистина няма откъде. Логиката е желязна – за какво да купуваме, като имаме шише в хотела?? Хайде обратно към хотела, докато и душата ми спи...уморена, уморена. Довличам шишето, жена ми отпива малка глътка и аз заспивам веднагически.
Около 9Будя се от хорския шум, ние сме в средата на море от хора. Около мен тичат деца, крясъци, жена ми чете книга и възприема слънчевите лъчи, а аз отивам да се топна в морето, което е фатално пренаселено. Около мен плуват кочани от царевица, торбички от прясно мляко, групи с руски ученици наемат някаква лодка и отиват навътре, пълен хаос. Малко в морето и обратно на брега.
Около 9.30Първо ритуално намазване. Както при мохамеданите, където намаз-ът е проява на висша комуникация между вярващия и бог, при жените първото намазване с крем е проява, която само по себе си изисква поне 100 страници описание. Вади се шишето, тръска се, чисти се от случайни песъчинки, цеди се и се пази всяка капка. Виждате това и молите и вие да бъдете намазани. Жена ви обичайно гледа критично косматия ви гръб и отрежда, че няма смисъл, защото ще и изхабите цялото шише, като обичайно ви тръска по няколко капки на раменете, като бели пагони, с които ви възпроизвежда в чин „паж на нейно величество”, а вие трябва да се оправяте сами. Мда, опитваме се да се намажем.
Около 10.30Тогава по женския фолклор слънцето започва да става опасно и вие трябва да се приберете възможно най-бързо в хотела. Склонен съм да се съглася, но има и друта версия, която битува из мъжкия фолклор – тъкмо тогава идват готините мацки по плажа, дето са вилнели цяла вечер из креватите с чужди мъже и едва сега ставате, а жените ви упорито не искат вие да се срещнете с тях. И затова покрай сухото, гори и мокрото...вие си отивате към хотела, а те идват на стада. Но слънцето е станало опасно, нали така каза жена ми....
Около 12Трябва да се обядва. Тъкмо ви е дошъл апетита – започвате с
таратор, салатка, а жена ви дебне и санкционира всяко ястие -да не ви стане тежко на следобедния плаж. Хапвате, една биричка и една блаженна дрямка ви наляга. Този път не ви се спира климатика, но се пуска телевизора, а вие трябва да заспите насред някакава какафония от цирикане, реклами и изстрели. Заспивате, душата ви иска покой, но...
Около 15.00Ви ви будят, защото слънцето след малко ще стане пак „хубаво”, а вие механично нарамвате чантите и ...шишето и тръгвате. На отиване към плажа пак се разминавате с ония еротични млади създания, които тепърва отиват да се наспят леко, душче, грим и да вилнеят по хорските маси. На плажа са обичайните заподозрени – дебелата леля ви поздравява делово и отпушва уши да слуша, ония каки са пак там и не са мръднали, дори хипаро-дъновиста ви намига и вади домат от чантата си, който оставя на пясъка и се затичва към морето, явно да го гарнира с водорасли.
Вадите тежко книга от раницата, да убиете малко време в четене. Но няма как, упорито не ви се чете, затова отивате към морето. Там са и кочаните от царевица и другите боклуци, но поне сте сами, а и слънцето е добро, така казват жените...
Около 18.00Душ, да отмиете пясъка, лека почивка и из курорта. Хайде да сме честни, ако мъже излизат вечер, няма да губят време, ще седнат на маса, питие, второ, а после на дискотека. Ако това е компания от жени, то разликата няма да е кой знае колко голяма. Но защо в семейния живот се налага разходката като алтернатива на всичко това – да обиколим куп ненужни места, докато кръчмите са пълни. Нямам обяснение.
Около 19.00Бира, пържени картофки, миди и кръчма до морето. Тъкмо се отпускате, душата ви пее, има хладен вятър, но жена ви има други планове – вече и е студено и и се гледа телевизия. Подмами ли ви в хотела, работата е ясна – телевизия. Ако мразите телевизия, можете да излезете на терасата с лаптопа, което ще се таксува като предателство, но няма как...
Към 21.00Прегръщате я, а тя е заспала. Мина още 1 ден от почивката, не беше зле, важното е тя да е доволна, все пак толкова рядко оставате сами. Плъзвате ръка под чаршафа, където тя очевидно е скрила двете дистанционни – за телевизора и за климатика. Давате газ на климатика, спирате телевизора, прегръщате я.
И всичко започва отново, само след 10 минути. Тя става, спира климатика. Вие ставате, пускате го. И така до края на света.
Конструктивни предложения:
- Не ходете на хотели с телевизор и с климатик.
- Измислете някаква страшна история за убиец, който дебне по плажа рано сутринта.
- Не оставяйте жена ви да избира какво да прави, направете и график.
- Обичайте я, няма нищо друго важно. Но си настоявайте за климатика.
- Пък може и да се откажете от някоя друга привичка, все пак това може да се окаже важно за семейния мир.
Дали е така? Надявам се... :D :D :D :D
:D :D :D :D
от Radost » 10 Апр 2011, 12:42 
