от tallia » 20 Яну 2012, 20:12
Изгубваме се първоначално, тъй като се променя обичайната траектория, в която сме свикнали да разпознаваме живота си. Началото е трудно и ,струва ни се, продължително, средата е с усещане на зацикляне и чак после идва усещането, че имаме сили да се събуждаме сутрин и без да си повтаряме „дишай - издишай” да чертаем нова траектория. Лесно е да кажеш „Не мога повече” или „Аз бях дотук”. Но какво всъщност означава реалността зад тези фрази? Само ги казваме, зад тях няма нищо. Това е причината всеки сам да налучква обратно пътя към живота си, към нещата, които обича, срещу нещата, с които се бори. Нямаме друга възможност. Понякога тръгваме, лъкатушейки, друг път отлагаме с месеци или години, но не можем да спрем.
Не, не губим себе си. Само се преоткриваме.