Загубите карат ли ни да губим себе си?

[сиско]

със всеки загубен човек, губим по една част от себе си, времето не лекува, но притъпява болката, винаги има една празнина, която не може да бъде запълнена

[ДжЪз]

със всеки загубен човек, губим по една част от себе си, времето не лекува, но притъпява болката, винаги има една празнина, която не може да бъде запълнена

Това звучи много пораженчески. Разбира се така е, но само ако си решила да се предадеш и да бъдеш победена. Когато губиш близък човек не трябва да губиш и себе си. Болките и загубите трябва да са нашите уроци, трябва да ни учат на сила и упоритост. Много е лесно да се предадеш и да кажеш "Аз бях до тук" или "Не мога повече". Това е лесно, но животът не е лесен, щастието се достига трудно и изисква жертви и сила.

[Bella]

Както се пееше в една българска поп песен : " Няма никога сърцето ми да позволи, да загубя с теб и друга част от себе си". Не бива да допускаме да губим себе си!

[delinda]

Мисля, че няма как, когато загубиш близък човек, да не изгубиш част от себе си. Колкото и да си силен, колкото и силно да желаеш да продължиш напред...понякога просто не можеш.

[spend]

Случи ми се преди няколко години да загубя много обичам от мен човек. Разбира се, че се промених...но по този начин намерих себе си и разбрах страшно много за мен самата. Мисля, че загубите ни правят по-силни и целеустремени.

[Силвия Бояджиева]

Много интересна и широка тема бих казала.Още самата дума загуба е ясно че е доста трудно и тежко да се съвземеш, води до затваряне в себе си и до това дори да не искаш да видиш любимите си хора, всеки по различен начин го приема и зависи каква е загубата естествено, но ако е на скъп човек е просто убийствено.....не се знае как ще реагираш на момента.Аз лично за такива дребни неща изпадам в паника а незнам и не искам и да си помислям ако е нещо друго...

[ogi-smile]

Любов е да дадеш на някой възможността да те унищожи, вярвайки, че няма да го стори..."Любов вълшебна, любов невероятна, любов с бонбони и рози? Любов единствена и вечна? Любов идеална и щастлива? И от кога така?Колко песни са написани за любовта? Да кажем има-няма три-четвърти от всички издадени. А колко книги, поеми, стихове и т.н.? Може би дори повече от песните. А не е ли малко преувеличено така? Какво остава за любовта към близки, роднини, приятели? Откога само един човек прави цял свят?
Загубваш се в загубите всекидневно, загубваш се, неизменно ако нямаш пристан, на който да спреш и да дадеш време на времето.... Винаги има загуби, вървейки през живота въпроса е с кого споделяш загубите си и става ли ти по леко от това...

[tallia]

Изгубваме се първоначално, тъй като се променя обичайната траектория, в която сме свикнали да разпознаваме живота си. Началото е трудно и ,струва ни се, продължително, средата е с усещане на зацикляне и чак после идва усещането, че имаме сили да се събуждаме сутрин и без да си повтаряме „дишай - издишай” да чертаем нова траектория. Лесно е да кажеш „Не мога повече” или „Аз бях дотук”. Но какво всъщност означава реалността зад тези фрази? Само ги казваме, зад тях няма нищо. Това е причината всеки сам да налучква обратно пътя към живота си, към нещата, които обича, срещу нещата, с които се бори. Нямаме друга възможност. Понякога тръгваме, лъкатушейки, друг път отлагаме с месеци или години, но не можем да спрем.
Не, не губим себе си. Само се преоткриваме.

[ogi-smile]

Справяне със скръбта по загубата на близък човек... Какво трябва да направя, като скръбта е вечно в очите? В движенията, независимо от случващото се и от всички чудесни неща...Споделям с близките те изпадат в състояние на притеснение и натякване, че това вече е прекалено...Чувствам се самотно, дори и ако има много хора. Лесно е да се каже, дай време, но времето както лекува така и отнема...
Дали пък няма рецепта за такива състояния?

[tallia]

Лесно е да се каже, дай време, но времето както лекува така и отнема...

Не можем да управляваме времето. И без да се налага да ни лекува, то пак ни отнема. Какъв е смисълът да се вайкаме и да добавяме още един проблем към загубата? Нека се концентрираме върху това, че ни дава друга гледна точка и ни помага да се адаптираме към новата ситуация. Адекватната реакция е да приемаме нещата, които не можем да променим.